И аз така- ако става въпрос за сладкиши, особено неизпробвани- се пирдържам стриктно към рецептата. Но инач- не. Обичам да "усещам" готвенето, а не да се щурам от масата с книгата до печката през 3 минути. Най-обичам яденета, за които изобщо нямам писана рецепта. Тогава най-добре чувствам нещата.

В същото време не си падам по самобитните рецепти- сигурно защото твърде много пъти съм си патила.

При деертите има само няколко изключения- например палачинки. Там винаги е различно и на око :)

"Когато е в морето, човек никога не е сам".
Ъ. Хемингуей