Като рече за късите кренвирши, та се сетих. Ама чакай да почна по-отдалече. Когато децата бяха малки и ние малко ..... да кажем по-различни, и имаше повече време, щото то и времето сега е едно такова, все не стига ... правехме едни многолюдни детски рожденни дни, от които изводът за мен беше такъв. "Надзирателите" се чувстват най-добре на скара и бира, а причините за всичкото ни щастие на този свят празнуват най-добре сред умерено големи парчета пица, колкото и тривиално да звучи. И за да е по-интересно им правех една пица (под индиго, разбира се, че една докъде) "Октоподка - Тотка". Късите кренвирши, срязани на две напречно, а после всяко надлъжно, започвайки от отрязаната страна към облото крайче, ама не до края, а да остане малко, колкото за главата на осминогото. После кренвиршите във вряща вода докато пипалата се се разтворят. После всяко парче се реже на две на дълго и се подреждат с отрязаната половинка върху приготвената предварително пица, залята с доматен сос и кашкавал. Наоколо чушки на вълнички, маслинки и пак кашкавал, ама малко, че да се виждат рошавите пипала.
Да са ти живи и здрави наследниците и винаги да имате поводи за празници!
И на всички останали пожелавам същото, и на мен си .... еееех, при нас започва дълъг уйкенд и аз си завиждам даже ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите