Била съм във всякакви ресторанти, съвсем не само лъскави и туристически, щото се мешах с местните, че бях единствена българка и прекарах доста време там в работа по един проект, но не съм срещала в тях почти никоя от вкусните постни гозби, дето колегите си носеха за обяд от къщи и наслагваха на обща маса... И домашно приготевния "хумус" съвсем няма вкуса на тоя от ресторантите или на тоя дето се купува в консервени кутии, ама кво да се прави, индустриализация...

А това ястие с булгур не си го спомням, чудно ако е с "лебне", ако това имаш предвид де, лебнето е просто прецедено и подсолено кисело мляко, аз го ядях с килограми, а "лебан" казват на киселото мляко.

За вино/бира - имаш право, лее се в изобилие, плюс прословутия "арак", което по нашенски си е анасонова ракия, само дето я мешат с вода и става бяла като разредено мляко и направиш ли грешка да си изпиеш малката чашка, веднага доливат без да питат от .... каната (тъй де, в кани я сервират таз напитка.)

Леле-е-е-е, а като се унесох сега в спомени за страшната "меза" (тъй им викат на тия чинийки с вкуснотийки преди да дойде "основното" ядене) и направо загазих... Аз се ужасявах пък, като всеки път - като посегнех да си взема нещо различно да си сипя в чинията и ... ми я сменяха, с всичко що не бях дояла там още... А що храна оставаше от тая меза, пълна разсипия! Наистина така ги отрупват тия маси, че - спомням си - като няма място вече къде да ги наслагат всички работи, надупваха няколко чаши и - върху тях - на "втори етаж"!

А яж после месо, после сладолед и плодове и накрая - като дойдат баклавичките, съвсем си се предал... Пусто, все забравях да се пазя за тия баклавички, а те - вкусни-и-и-и, не знам как ги правеха, ама се топяха в устата, ей-на, не намирам тук такива и това си е