агнешко месо, на хапки - два вида "червени" и "бели". Белите си бяха направо - така да се каже - сланина или лой, знам ли, значи трябва да е било "овчо" месото. Много го лапаха местните в Ливан, завиваха всяко късче месо в парченце арабски хляб /често току-що изпечен върху голям тумбест жарник и тънък като нашенска кора за баница и ммм-много вкусен/, добавят лист-два пресен джоджен, черен пипер, сол, завиват и си го хапват с кеф...
А, да и пресен агнешки черен дроб също, твърдят, че бил супер полезен (нали знаете заради разните там червени кръвни телца и прочие)...
Признавам си, че опитах от любопитвство /без "белия" вариант/, ако се абстрахираш какво всъщност ядеш, може и да е вкусно, ама аз лично не повторих...

Правят и нещо като пастет, като суровото месо го стриват на каша с подправки, от него ядох, преди да разбера какво точно е...

Казват обаче, че така - сурово - може да се яде месото само на специален вид агнета и овце, дето се въдели само в тоя район - Ливан и Сирия, и които се отличавали по липсата на иначе характерната за тоя вид месо миризма.


Иначе ливанската кухня е супер, много плодове и зеленчуци, страхотни салати, за кубето на Поли прочетохте, то си е там много типично местно ястие, ама най-ме кефеха зеленчуковите комбинации от домашната им кухня, които така и не съм видяла в нито един ливански ресторант /дори в самия Ливан/, като например гозбички от много зелен кориандър, върху канапе от боб или ориз, тиквички, големи колкото човешки пръст, пълнени с ориз и подправки (как ги пълнят, не ми е ясно, защото издълбават отвор, по-тънък от молив в тях), нахут-яхнийка (пак го сипват върху ориз)...

Въобще оттогава правя ориза безотказно добре, запържено в маргарин или олио фиде - да покафенее, после - да кажем, чаша ориз, да се омазни, после точно същото количество вода и като заври, направо изключвам котлона за 20 минути - става винаги страхотен. Та тоя ориз го ядат после и студен, залят с кисело мляко... Така си го хапвам и аз, ако случайно ми остане у дома, та шашкам народа около мен, като че ли е кой знае колко странно... А-а, и сина ми като го захранхвах, на 8-9 месечна възраст много я обичаше тая "манджа"