Такаааа ...
Я да се отчета и аз!

След толкова проби и грешки, успехи и неуспехи, реших и аз да пробвам тази рецепта. Вкъщи не сме много по кексовете, а този ми звучеше доста различно от традиционните и това беше основната причина да наруша "мораториума" върху кексовата тема.

Забърках сместа, като направих следните леки импровизации:
1. Заместих половината олио с масло;
2. Използвах само кафява захар;
3. Сложих малко повече от един бакпулвер;
4. Добавих около 1 суп. лъжица ром;
5. Пекох го около 45 минути на вентилатор и 200 градуса, като повече от половината време го бях покрила отгоре с плоското дъно от формата, защото иначе щеше да прегори;
6. Сложих повече сметана в глазурата.

Резултатът беше добре опечен и доста приятен на вкус кекс, но по-сладък, отколкото бих искала и доста нисичък - около 5-6 см. Реших, че нещо не съм направила, както трябва, но пък оригиналния вкус на кекса компенсираше неудовлетврението ми от вида му.

Да, но днес установявам, че и кексът на Поли е горе-долу с такава височина, доколкото мога да съдя по снимките.

Значи съмнението ми за частичен неуспех отпада.

Ва зключение мога да ви кажа, че определено този кекс се отличава от широко разпространените бабини рецепти и като вид и като вкус. И за мен тази отлика е в полза на Кралица Елизабет!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.