Отговарям ти съвсем сериозно, отдавна съм разбрал, че не се заяждаш. Поне не и безсмислено и глупаво.
Устойчивото наименование "таратор" се отнася за точно определено ядене, с точно определени продукти.
Например, ако кажеш "Руло Стефани", веднага си представяш и състава му, ако го знаеш, разбира се, или поне вкуса му.
Ако някой реши да го направи не с кайма, например, а със смес от намокрен с прясно мляко хляб и омесен с настърган кашкавал, което не е невъзможно, това вече ще бъде друго ядене и би трябвало да се казва и по друг начин.
Пълнежът може да варира, но класическото цяло твърдо сварено яйце си е задължително, защото това е част от чара на рецептата.
Затова и тараторът с маруля би трябвало да се казва по поне малко по-различен начин.
Възможно е и "Таратор с маруля", защото веднага става ясно кое какво е.
Обаче тук остава един открит въпрос.
Класическият таратор се прави със средноедро счукани орехи.
Но най-често го правим без орехите. Това не му пречи да се казва "таратор".
Но ако решим да го направим не с краставица, а с друг зеленчук, това вече променя нещата.
Или, ако решим да го направим с прясно мляко, вместо с кисело - също.
И най-елементарното - ако решим да не сложим съвсем чесън.
Ако ще правим таратор наистина, би трябвало да спазим класическата рецепта поне 80-90%, т.е, да има кисело мляко, да има краставица, да има олио, да има дори и оттенък на аромат на чесън, да има копър, да има орехи.
Разбира се, тези разсъждения са твърде конформистки, затова и никой не се задълбочава чак толкова, а си прави това, което му е вкусно и приятно на самия него.
Все пак, говорим за принципа, затова се опитах да ти обясня нещата от принципната гледна точка или поне от тази, от която ги виждам аз.