Филия, върху която е сложен задушен до прозрачно стар лук (откраднат от тенджерата, в която майка ми възнамерява да готви), поръсен със сол и червен пипер. Между другото за първи път го чух от баба ми. Не се знае, колко полколения назад е тая вкусотийка.
А другия ми дядо правеше една страхотна, също ужасно стара като рецепта - доматена манджа. Много си я обичам. Един килограм доматен сос (настъргани на ренде домати) , лют червен пипер и малко олио, се оставят да врат около 15 минути. След това се разбива 1-2 супени лъжици брашно и малко сол в една купичка вода и това се изсипва в тенджерата. Оставя се да поври 5-10 минути и се застройва с едно (две) разбити яйца. Прилича на доста гъста крем супа. Готви се на не много силен котлон, за да не пръска и за не повече от около 25 минути, за да не станат много кисели доматите. Лесно, семпло и много вкусно.
И още един стар и УЖАСНО вкусен миш маш, от същия ми дядо (останал рано вдовец, с две деца, беше се научил да се справя чудесно).
Нарязват се на парчета зелени чушки и се задушават в малко мазнина. Когато станат леко прозрачни, се добавя разбитите няколко супени лъжици брашно във вода, така че да се получилеко кремообразна консистенция (сигурно няма да мога да го обясня, прибавя се за плътност и обем на ястието). Слага се и малко сол, бърка се, за да се сгъсти и да не загори. След 5-10 минути се добавя достатъчно сирене (на вкус), лютив червен пипер и примерно 5 до седем яйца (толкова колкото да се сгъсти и да прилича на миш маш /когато изстине се сгъстява много повече/) Накрая, при почти постоянното бъркане се добавя ситно смлян (нарязан чесън) така че да се усеща ясно. Чесънът се слага накрая, защото само така запазва миризмата си най-силна. Миш машът е леко (или повече) лют и се яде изстинал. Може да се сложи извара вместо сирене. Чистата комбинация между зелени чушки, чесън, лютиво, извара и яйца е ФАНТАСТИЧНА (поне за мен и моето детство) :-)
Невероятни неща са изгубени във времето. Ще спомена само и кифличките с пълнеж от канела, захар и орехи, с невероятно силен аромат на мая и Бог знае какви хубости, намазани със жълтък и поръсени със захар. Баба ми правече най-различни фигурки от тях, като смело прибавяше и детското ми творчество. После беше толкова интересно да се разглежда, какво се е получило и да се черпят всички с тях. А аромата на изпечените кифлички беше неподражаем. Защо никъде сега няма такова нещо? Няма дори обикновена кифла с канела и орехи, а това е хиляди пъти по-полезно от мармалада.