|
Радвам се, че и ти си пловдивчанин. Аз не живея в Пловдив от известно време, но Пловдив страшно много ми липсва.
Тази мусака, която описваш е класическата мусака, всички останали варианти са само имитация. Но наистина е много тежка за жлъчката и стомаха с това яко пържене.
Тарханата, разбира се ми е известна. И тя е няколко вида, в зависимост от зеленчуците, които съдържа.
Обаче това си е храна, която навремето е била нещо като консерва, сега, при този разцвет на хранителната промишленост едва ли някой ще реши да направи такова нещо.
Пък и тя се прави само ръчно, съмнявам се, че може да стане на машина.
При мене са смесени няколко кухни - баба ми, по бащина линия беше гъркиня, другата ми баба беше от Асеновград, живял съм в еврейско семейство, съпругата ми беше от Тетвен, вече ти казах, че имах много, много приятели арменци, та затова моята лична, специфична кухня е смес от всичко това.
И го смятам за хубаво.
Само ще ти спомена, че живеех на пъпа на Ортамезар, точно срещу банята, под нашата къща беше ателието на бащата на Тикито, часовникаря, не може да не го знаеш.
Хубави години бяха, бедни, но красиви...
"Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре..."
|