Имам навика да споделям в клуба личен опит, лично разработени и изпробвани рецепти и твърдения, които са плод на лични наблюдения, а не прочетени някъде из форуми и енциклопедии.
Това, което твърдите не противоречи на това, което казвам аз.
"Утаяването" или създаването на слоеве разтвор с по-малка и по-голяма плътност и концентрация случайно го открих в два варианта - първо беше когато правих домашен ябълков оцет. Тогава се налага на няколко пъти да се отточва оцет от различни нива на течността, за да остане утайката на дъното и да не се размътва общия разтвор. Тогава установих, че най-ниско долу, точно над утайката оцета е най-силен. Определено имаше разлика между най-горния слой оцет и най-долния.
Същото наблюдавах и при претакане на зелето - ако се вземе разтвор от горните слоеве и се сравни с разтвора, издърпан с маркуч от най-долните слоеве, разликата е фрапираща. Долу разтвора е поне два пъти по-солен от горния.
Но това не противоречи на размесване на течността, за да се аерира разтвора или да се уеднаквят слоевете с различна концентрация на бактерии.
Да, претакането по-скоро забавя общия процес, въпреки че има своя смисъл.
Аз съм филолог, който разбира малко от биология, микробиология и биохимия, но по проблемът със слоевете разтвор с различна плътност и утаяването им би трябвало да попитаме химик. Мисля, че това е от негов приоритет.

"Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре..."