Казва се "балсуджук". По памет орхите, нанизани на конец се топят многократно в добре изпарен гроздов сок, най-вероятно има и нещо друго в него, нещо като брашно или подобно. Върти ми се в главата, че сместа, в която се топи е петмез. Става нещо като шпеков салам, напудрено е с пудра захар или нишесте с пудра захар, както локума.

"Гроздов петмез и рачел
Стара традиция е по гроздобер, домакините наред с наливането на шира в бъчви и бурета, за да закипи младо вино, да отделят и една част за сваряване на петмез и рачел.
За тях се използува ширата от добре узряло сладко грозде. Но гроздовият сок съдържа и киселини, отделянето на които става по следния начин: ширата се налива в подходящ съд, възварява се на огън и се прибавя подсушена бяла пръст ( 250гр на 10л шира). Бърка се постоянно, докато престане да се пени. За 10-12 часа след това пръстта пада на дъното на съда и мъстта се е откислила и избистрила. Прецежда се през рядко платно и се налива в тава за варене. От начало се поддържа силен огън, а след това огънят се намалява, докато захарното съдържание достигне 60-65%. Тогава вече петмезът е готов. Той има гъстотата на течен пчелен мед.
Рачелът се получава, когато към петмеза се прибавят един или няколко овощни и зеленчукови видове: гроздови зърна, резенчета от тикви, дюли, орехови ядки, зелени доматчета и др.
Най-често се вари рачел от тикви и дюли, предварително накиснати 2-3 часа във варова вода. 1кг гасена вар се размива в 10 л вода, разбърква се добре и се оставя да се избистри. С избистрената течност се заливат резенките. След като престоят определено време, те се измиват с няколко чисти води и се прибавят към врящия петмез, останал на половина. Вари се при внимателно бъркане, докато се сварят плодовете и петмезът се сгъсти. Обикновено се слагат 1,5кг резенки на 10 литра избистрена шира."

"Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре..."