Обикновенна лютеница

Три кг домати и двойно повече чушки. Доматите е желателно да са по-месести, а чушките - месести и червени. Най-вкусни лютеници стават с камби. Камбата - според мен - е най-сладката чушка, която имаме. Най-добре е чушките да са хубаво узрели - червени, защото са по-сладки.

І ви вариант

Чушките сварени в малко вода, пасирани и претрити за да им се махнат всички люспи и останали семки. Доматите нарязани на едро (без зеленото около дръжката) в тенджера да заврат за да се отпуснат и да могат лесно да се претрият. Двете пюрета се смесват и в разлата тава (най-добре медна и на огън) започва да се сгъстява лютеницата. Най-лесно се познава с дървена бъркалка до каква степен се е сгъстила. Когато започне да оставя някаква следа при разбъркване тогава се добавя сол според вкуса, но 3 с.л. не са много за този зеленчук. Около 200-300 мл олио, черен пипер смлян около 1 ч.л. Вари се до пълно изпарение на водата. Това го разбираш като сложиш дървената лопатка в тавата и я оставиш така около 3-5 мин. Водата се събира над нея. Колкото е по-малко толкова по-добре. Ако доматите са кисели и лютеницата ти се струва много кисела можеш да сложиш захар - това вече се опитва. Но е по-добре да замениш захарта с мед, ако можеш да си го позволиш. Ако имаш раздразнен стомах от лютеница с мед няма да получаваш киселини.
Ако можеш непрекъснато да я бъркаш може да позасилиш огъня, но ако не можеш я вари на по-слаб. Така няма да ти пльока и вероятността да ти загори е много по-малка. Обирай я отстрани за да не загори и да се разтвори в самата лютеница - започва да горчи.
Ако неможете да понасяте миризмата на пушек (тя поема такава) я сгъстявай в печката. Фурната включена на максимум. Тогава внимавай да не хваща корички отгоре и отстрани. Ако я поотървеш, извади тавата от фурната и ги обери (изстържи, ако са отстрани) с лъжица и продължавай.
Ако случайно ти загори лютеница в момента в който разбереш това я прехвърли в друг съд без много да обираш дъното.

Втори вид

Разлика е в това, че чушките не са варени, а печени, обелени и смлени. Можеш да ги мелиш както ти харесва - по-едро, по-дребно. Можеш и да ги кълцаш със сатър или по-голям нож. Въпрос на желание и време защото е голяма играчка въпреки, че това е прекалено малко като количество.

Това по мое мнение е най-елементарния вид лютеница и най-универсалния. Така направена тя става за всичко. Да се яде като лютеница, за запръжки и сосове. Аз почти не използвам само домати в ядене. Слагам си лютеница.

Мое мнение е и че тази пропорция е универсална 1 обем домати и 2 обема чушки. Към тази смес можеш да добавяш и по 1 обем: карофи, тиквички, карфиол, тиква, люти чушлета, патладжан, моркови, дори зеле. Сварени и смляни, скълцани, пасирани - според вкуса , предпочитанието и за какво мислиш да я ползваш. Можеш да добавиш и различни плодове - круши, ябълки, праскови, (със сини сливи много не я възприех. Нещо цвета не успях да докарам). Лютениците с плодове стават по-сладки от лютениците със зеленчуци. За това можеш да намалиш или съвсем да махнеш захарта-меда.

Подправките зависят от това какво слагаш в добавка. Подбираш по предпочитание.

Избягвам да слагам в лютеница чесън въпреки, че много го обичаме. Ако си го добавяш допълнително няма да се съобразяваш, че неможеш да си хапниш лютеница за закуска защото ще излизаш.

Към готовата лютеница при консумиране можеш да добавяш орехи, праз, сирене или извара.

Лютеници може да се правят и само от домати и зеленчук без чушки, но стават кисели според мен. Или само от чушки - те пък стават по-сладки, но малко като количество за цената която си заформят.

Как ще прецениш да я направиш това зависи от възможностите ти. Но явно ги имаш щом толкова късно правиш лютеница. Вече всичко е доста скъпо.

Друго за сега не се сещам. Успех. Чувала съм, че извън България нашата лютеница трудно се прави.