Претакането на зелето се налага, защото солта в разтвора има лошия навик да се утаи на дъното, в резултат на което долните пластове стават много солени, а на повърхността водата е почти безсолна, въпреки че натриевият хлорид е чевръст и се навира навсякъде. В резултат на това зелето на дъното се пресолява а това на повърхността има условия за да се развали. Затова се препоръчва течността да се претака, за да се хомогенизира разтвора като цяло. Утаяването на солта не е бърз процес, става бавничко, но става. Затова спазването на стриктна технология не е необходимо, но в цялостен план "вдигането" на утаената сол на повърхността чрез претакане е задължително. Това е валидно и за туршии и за всичко друго при което се ползва солена саламура. Аз съм научил от моята майка да разделям солта на 2 части. Първата част слагам в конуса на зелките оформили се след изкарване на кочаните. Така зелките престояват 2-3 дни без саламура. След това правя саламура с останалата сол спазвайки пропорцията 2 кг морска сол за 100 литра маса. Значи, 1 кг съм сложил "на сухо", а с другия килограм правя саламурата след 2-3- дни и изливам в съда. Слагането на сол на сухо в конуса на зелката се прави за да се атакува по-силно твърдата част на листата в близост до кочана, така че да станат еднакво меки с по-отдалечените части на листата. А солта изчислявам така: за съд от 120 литра от който ще ползвам реално100 литра, слагам 2 кг. морска сол.
Дано да съм бил полезен на мераклиите.