Тези тавтологии са доста разпространени, като син патладжан, син домат или задължително да се употребява съчетанието "червен домат", например, но откакто има едни белезникави като сорт вече съм склонен да го считам за адекватен, така вече се знае за какъв точно става дума.
Да поясня за тези които регионално и на битово-домашно ниво са свикнали да употребяват неправилно термини, но така са се срастнали с тях от детската си възраст, че не им се иска да се разделят, дори когато ги убедиш в неправилността им. Има зеленчук, който в литературния език се нарича "чушка" - зелена, червена, люта. Няма "пипер" или "пиперка", колкото и да ни е мило това от детството ни.
Има "патладжан", няма "син патладжан", "син домат", "морави".
Има "домат", "домати", "пловдивски домат", няма "пловдивско домате" ( в и около Разград), няма "червен домат".
Има "кромид-лук" или просто "лук", "пресен лук", няма "червен лук" вместо кромид-лук.
Има "червен" или "десертен", или "салатен", или "каба", или "воден" лук, но той е няколко вида специални сортове и не е кромид-лук за готвене в този смисъл на думата, не че и с червения не може да се готви, де. В Турция и Гърция предпочитат да готвят с него.
Има "картоф", няма "компир", "барабой", "патат" и още други.
Има "олио", няма "оливие".
Разбира се, всеки е свободен да говори както си иска, както си е свикнал и счита за правилно,но така или иначе има литературен език и той е правилото.
Затова, без да се намесвам в спора, мисля, че след като има вече "растителна" сметана, на която никой няма и да помисли да каже ерзац-сметана, защо да не се използва и "млечна" сметана като указание, че е истинска. Пък тя колко си е истинска, само тя си знае...

"Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре..."