Не бива да си толкова голям кулинарен пурист.
В случаите, когато по хигиенни и здравословни причини се забранява употребата на животински мазнини, дори и тези, които се намират в млечните продукти като прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, които някак си ние не смятаме за мазнини, тогава се налага все пак да разнообразиш с нещо палиативно храненето си.
И тогава си затваряш очите за продукти, които не са с напълно естествен произход, което вече се превръща в ежедневна практика.
Разбира се, че бих ползвал растителна сметана, след като не мога да си позволя каймак и млечна сметана.
В огромното производство на различни видове салати, например на "Кенар" се употребява една майонеза, която е доста постна, не зная какво точно съдържа, плътна е, но не е много мазна.
Аз предпочитам да хапна малко такава салата, отколкото изобщо да не хапна.
Всяка диета е ограничаване на свободата и психологически много дразни и подтиска.
Добре, не бива да ям пържени картофи. Ами като много ги обичам?
Както и да ги направиш, по какъвто и да е начин, все поемат голямо количество мазнина. Затова със съвсем ясното съзнание, че правя нарушение, понякога си хапвам една порция с удоволствие и гледам да е без гузна съвест...
Обаче, колкото и да ми се яде наложена с праз и подправки сланинка, вратна пържола, хубав бабек ( а това ми е слабостта...), луканкови салами, бекон, хубавата препечена кожичка на пиле на грил или други видове препечени кожички, шкембе-чорба, на която съм доста голям майстор, панирано шкембе, повечето видове панирани неща, (хайде да не изброявам, че ще се удавя от преглъщане, пък и доста бременни жени посещават клуба, да не им правим скомина), не бих се прежалил, освен съвсем малко парченце, колкото да не забравя вкуса.

"Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре..."