Значи в нашата къща слаганито на зелето есенно време беше цял ритуал.
Ще ви споделя няколко хитринки, които съм научила от баща ми.
Винаги когато копуваше зеле за слагане избираше бяло зеле, а не шарено,защото то било по-сладко. Когато го купуваше го опитваше да е сладко на вкус, защото казваше че когато е сладко значе е добру узряло.
Почистваше горните листа и наранените зелки, изрязващше кочана коносовидно и я разцепваше леко на кръст. Казваше че когато я режеш зелката трябва да пръщи като узряля диня.
Винаги нареждаше зелките с изрязаната част нагоре за да може солта/т.е. соления разтвор предварително сварен и изстинал/, когато се сипва да остава в изрязания кочан.
Първият ден когато наредеше зелето в бидона го заливаше само със чиста студена вода, която престоява 24 часа , след което тази вода се изхвърля.
Така във водата се отделяли разни вредни вещества и затова тя се изхвърля.
Иначе се слагаше в него няколко нарязани дюли и ябълки със семките.
Една две глави червено цвекло нарязано на парчета за цвят.
За номера с царевицата ми казваше, че тя предварително се оронва и се накисва във студена вода да кълни, след което я слагаше в малка тензухена торбичка и пускаше в бидона. Това е с цел ферментация на зелевия сок и получаване на лека газировка.
Ами в общи лини това си спомням. Останалата процедура и технология е както е описана от Сапиенс.