Голям смях е в тази тема …

И аз като повечето от вас започнах да се задържам в кухнята след като се омъжих. Преди това като дете в къща където всички готвят добре, бях само дегустатор. И до последно нямаше победител в спора, кой е по добър готвач – баба или дядо. Тя беше царицата на витите точени баници, хрупкавите курабийки, мекиците, траханите, бурканите, в които казваше, че затваря лятното слънце за зимата, а дядо беше майстор на луканките, сушените свински бутове, създърмата, бабека, правеше страхотна солена шарена сланина - роло. Ваканциите при тях бяха най-щастливото ми време като дете.
Много неща понаучих от тях двамата, ама започнах да готвя доста по-късно.

И аз имам не една весела случка в кухнята, сега де, ми е смешно, ама във вихъра на ситуацията понякога си беше направо за плач. Май никога няма да забравя първия Никулден като младоженци.
Купуваме шаран от едно магазинче на Раковска, не знам дали все още е там, ама винаги имаше прясна риба. Прясна, че чак жива. Избрахме едно достойно животно И магазинера с добре премерен удар, светна шарана по главата и каза: ”Готово, няма да имате никакви проблеми”. Да де, ама още в 94-ката вечерята започна да ни пляска с опашка по краката и да ни напомня за бъдещия проблем. Аз си викам: ”Е, докато стигнем Дианабад, той ще си умре от самосебе си, няма как иначе.” Въобще не мислеше да мре … Изсипахме го в мивката, и той все по-жив започна да става. Мъжът ми рече, че той нали затова бил мъжът вкъщи, щял да се справи с него ей, сега, какво толкова – един шаран. Аз излезнах, реших, че ще си спестя гледката. След 10 минути шумотевица се отваря вратата на кухнята и угрижена половинката казва: ”Ами, какво ще кажеш да го пуснем във ваната? Ами не ще да мре, ела да видиш.” Хич и не исках да гледам, ама нали трябваше нещо да се направи. Да си призная гледката беше повече от трагична. Цялата кухня беше в люспи, а шаранът береше душа горкия в мивката, но още твърде много жив за да го готвя. (Ама това хората сме направо варвари.)
Докато го обикаляхме нещастни, чудейки се какво да го правим, звънна един съсед, закъсал за цигари. А той пък и рибар, та горкото животно не се мъчи дълго още. Аз се справих, как не, не бяха останали кой знае колко люспи. Е, не го опитах после, ама всички казаха, че става. Сега “най-обичам” да опитат нещо готвено от мен с голям мерак и да ми кажат “става” …. Много е гадно…
След време при едно гостуване на близки от Петрич, ни подариха "пресен" заек. Живя щастливо цяло лято на терасата, накрая не издържахме на аромата и го подарихме на приятели, които имаха зайци. Когато следващия път се видяхме и те настоятелно ни изпращаха с "прясна" пуйка, не издържах и отказах, щото вече знаех какво ще се случи ... Какво, ами те имаха и телета ...