Ауу! Вие сте страхотни! Получих невероятно удоволствие да чета всички тези интересни истории коя от коя по-увлекателни!
Особенно ме впечатли разказа за млековарката-това си е направо исторически момент!
Аз нямам такива истории... Моят не първи,но най-добър учител в кулинарията беше Хлебников с неговата първа книга.Не знам дали има неговите книги в България...Да поясня,в тях няма рецепти...Това са книги (поредица) с ръководство по техника на приготвяне и въобще...настолна книга за развитие на кулинарна култура.В тях има и история и житейски опит...Дълго след това учех майка си,че това не се прави така,а еди как си,защото виждате ли... И до ден днешен съм много по-добра в теорията,отколкото в практиката.Майка ми навремето правеше най-красивите и вкусни сладкиши за училищните празници и аз много се гордеех с това...В тийнейджърска възраст установих,че я няма изобщо като готвачка...Знае си традиционните български манджи,върти супер-баници и това е! До ден днешен на подобен тип готвене гледам като на задължение-не ми доставя удоволствие приготвянето на манджички,които са ми отдавна известни.Затова си търся вечно нещо новичко и чета книги непрекъснато...
Никога не съм си записвала рецепти.Много съм несериозна в това отношение...За това пък,купувам качествени книги-задължително илюстрирани.Брат ми и баща ми-традиционалисти голями в кулинарията,които напълно си ги устройваха кебапчетата и баниците на майка,доста време не ме признаваха в кухнята.Брат ми още ми натяква френската лучена супа с арпаджик,която им поднесох на него и негов съученик на млади години... Години наред ми натяква,че ме мързяло да нарежа лука в супата и той умрял от срам и въобще не искаше да чуе,че това е арпаджик с който съм си играла два часа и така е по рецепта... Как го превъзпитава снаха ми,не ми се мисли,но май успява...
Нямам самочувствие на добра готвачка,но определено имам самочувствие на знаеща доста за кулинарното майсторство,различните национални кухни...Един широк кръгозор така да се каже и винаги съм смятала това за най-доброто ми качество като кулинар.Разговаряла съм с професионални готвачи,които не знаят елементарни неща и това ме шокира...Имам роднини семейство проф.готвачи и когато им госуваме слагат на масата кърначета...И това ме шокира.... Явно такъв е живота...Удоволствието с работата рядко вървят ръка за ръка,а когато е именно този случай,рано или късно професионалистът ще бъде оценен по достойнство.Така мисля.