Гастритът ( от 16-годишна възраст ) си го излекувах по един много парадоксален начин ( "неведоми са пътищата Господни..."), споделям го веднага. Значи, преди доста години, една пролет реших да се наям до спукване с главички пресен чесън, от този, който току - що е вързал на достатъчно големи глави, но все още е много пресен. Ама не с лечебна цел, ами от чиста лакомия. И взех, че си обелих около 15-16 глави чесън, взех си бучка сирене и достатъчно хляб. Ядох чесън, та чак бузите ми отвътре изгоряха.
И за най- голямо мое учудване - никакви гастритни болки. На другия ден - също. До края на лятото - също. Някъде в началото на есента малко се пообади и толкова. Оттогава всяка пролет провеждам това "лечение" и забравих какво е това гастрит и содичка при гастритни оплаквания.
Напълно е възможно това да е индивидуално и да действа само при мене.
Ако ти държи, опитай...
Записах си веднага тази салата с пресните тиквички, сигурно е много приятна. Даже имам впечатление от гръцки готвачи, че когато слагат тиквички дори не ги белят.
Значи, в "потупването" нама нищо особено. Просто, когато сложиш селения фасул да ври никак не е желателно да го бъркаш, защото ще се натроши и ще стане на нищо. Затова старите домакини са измислили метод - с решетеста лъжица периодично се притиска отгоре да потъне леко и да се разбърка соса по този начин. Изглежда като че ли го потупваш отгоре. Всъщност го натискаш леко да потъне и през решетестата лъжица да излезе част от сока.
Няма нищо особено, просто така хем се разбърква по нетривиален начин, хем не се разбърква така, че да го натрошиш. Разбира се, може и да се раздрусва леко хоризонтално тенджерата както при пържене на пресни "бейби" картофки. Ефектът е същия.
Още нещо да ти кажа - когато готвя прясно зеле или зелен фасул доматите ги слагам почти накрая, но ги слагам на купчинка по средата на тенджерата, така, че стичащата се кондензна вода от капака да ги облива и така да се сваряват и да прониква сокът им в зеления фасул без бъркане.
Ще попиташ защо и на прясно зеле? Ами, защото си имам патентовано готвене на прясно зеле - когато е почти напълно готово покривам цялата повърхност на тенджерата с филийки типов или ръжен хляб, дебели един пръст, може и поизсъхнали, ако се сетиш да ги нарежеш един ден предварително и ароматизирани чрез натъркване със скилидка чесън. Ефектът е разкошен - поемат излишната вода и дават чуден аромат на зелето, пък са и нещо като гарнитура. Като вариант може върху филийките да се поръси и малко лют червен пипер, да се сложат листенца дафинов лист, който след малко се махат, за да не даде прекалено силен аромат. Или зрънца бахар, които дават чудесен аромат на прясното зеле. И, разбира се, пак по средата купчинка домати.
Пробвай, ще ти хареса.

"Неназованите неща не променят смисъла си."