Вече са го написали - пълнените чушки с боб (за сухи става въпрос).
Мъж ми, не беше ял нещо такова, а кък само подозрително ги гледаше докато ги правех, че и при сервирането хапна едно крайче, все едно ще се отрови. Сега, като поръчвам неща да ми пратят, все ме подсеща за сухи чушки.

Една лютика от варени картофи, печени чушки и лук.
Лука се запръжва до златисто, прибавят се нарязани, но не на много дребно опечени и обелени чушки, да се запържат леко и те и се добавят сварени и нарязани, или намачкани с вилица варени картофи.
Разбърква се непрекъснато, докато се обърнат няколко пъти и им се долива малко студена вода.
Разбърква се, оставя се да клокне малко и после се топи с хляб.

Праз нарязан на ктънки кръгчета се накълцва хубаво, към него се добавят чушки (печени, белени и нарязани на по едричко), които също се кълцат, после се добавят парчета домати, с които се процедира по същият начин. Подправя се леко с олио, чесън и малко сол и се прибавя наронено сирене.

Таратор със сухи чушки
Сваряват се, накълцват се в хаванче, долива се вода, олио и оцет. Подправя се и с чесън, копър и сол.
Едно време са ги кълцали както са си сварени, но ние нали сме префинени отделяме ципата (става много лесно) и така не се налага кълцането.

Сирене в пергамент (фолио).
Две резенчета презсен домат и едно лута чушка се поставят върху плочка сирене, поръсва се леко с олио и малко червен пипер.
Завива се и се пече на плоча, скара или във фурната, за около 10ина мин.

Май само това са нещата, които не съм виждала по менютата на комшийските ресторанти в Ню Йорк.

Също така пилешката супа. Събрите и турците я правят само с пилешко месо и ориз и е с бистър бульон, докато ние (поне по моят край) слагаме домати, чушки, лук, моркови.

Май е идея да прегледаме подробно менютата на комшийте?