У дома винаги са се месели козунаци. Уханието , което се разнася , а и вкуса не може да се замени с нито един купен козунак. Не винаги са ставали на конци за което аз лично нямам обяснение, но така или иначе винаги са вкусни. Всичко в един козунак е важно - като се почне от маята та до печенето. Чувала съм за великолепно бухнало тесто изпортено при печене. У дома правим само традиционен козунак, печем го в едни правоъгълни високи формички, мисля ги продават за кексови форми и така тестото втасва на височина. Не меся в индустриални количества щото съм много финна в ръцете( ха-ха). Когато съм искала повече козунаци съм месила в 2 последователни дни, но на нас това тесто ни е напълно достатъчно.
Моята рецепта е 1кг, брашно,40гр, мая, 6 яйца, 1 1/2 ч.ч. захар , 1/2 ч.ч.олио + толкова разтопено масло, 250гр. прясно мляко, ванилия, коняк около 50гр., настъргана лимонова кора, стафиди и обелени бадеми. Нищо по -различно от прочетеното до тук в месенето. Навремето моята баба слагаше ракия така втасвало по-бързо , аз като по-отворена слагам коняк освен като алкохол го ползвам като ароматизатор. При замесването си топя ръцете в мазнината. Баба ми казваше ,че козуначеното тесто трябва по скоро да се издърпва, разтяга и прочие движения , а не да се меси твърдо.Задължително избивам тестото в масата, не знам дали са 100 пъти по някое време спирам да брояКато почнат да му се образуват едни мехурчета по повърхноста спирам с боя. Моето тесто втасва общо 3 пъти- веднъж втасва,измесвам го отнова пак втасва и накрая втасва наредено във формите. Преди печене го мажа със жълтък, ръся захар и редя от двете страни на плитката половинки от обелени бадеми( попарени първо с вода и..знаете)
Аз козунаците ги ям и на тесто- баба навремето ме лъжеше ,че който яде суровото козуначено тесто му се залепвали червата, ами какво да прави жената то явно оттърване от мен е нямало, ама поне и наследих мерака и майсторлъка в готвенето. Е тука вече направо се улях със саморекламата да ме прощавате Ама признайте си не се ли гордеете със себе си като предложите на закуска онези невероятно дъхави и вкусни козунаци и гледате с умиление как на ближните им плющят ушите, докато омитат чинийките си?
We will someday cross the
Rainbow Bridge together
|