Бейб, виенските щницели се правят изключително лесно, просто няма какво да им се сбърка. Аз си купувам месото от Билла, там то е подбрано без тлъстини и е нарязано на порции. Ако не, купуваш си свински бут, махаш всички тлъстини и ципи и го нарязваш на пържоли, дебели около 1 см. Леко начукваш месото и с ножа правиш плитки кръстосани нарези във форма на ромбове от двете страни на пържолката. Целта на тези нарези е месото да се изпържи и навътре, тъй като пържолката не е много тънка.
Разбиваш 3 - 4 яйца с 2 - 3 с.л. прясно мляко и към 1 ч.л. олио. Добавяш и малко сол. Месото предварително се поръсва със сол, чер пипер и каквито подправки обичаш. Всяка пържолка се топи първо в брашно, после в яйцата и накрая обилно в галета, изтърсва се от излишната галета и се мята в тигана. Пържи се до червеникаво-златисто на не много силен огън. Ако котлонът е силен, отвън се зачервява веднага, а отвътре остава сурово.
Месото получава хрупкава коричка, а вътре е сочно и вкусно. Готовите шницели не трябва да се слагат един върху друг, защото се задушават и панировката им се отлепва.
Менюто, което ти предложих по-горе, го поднесох миналата година на моите гости от село и всички бяха възхитени. Чиниите се ометоха за отрицателно време, отмъкнаха ми и остатъка от питката, за да си го носят вкъщи . Виенските шницели се оказаха хем близки до техния вкус, хем по-различни от втръсналите на всички пържоли и кюфтета.
Каквото и да приготвиш, щом го правиш с обич и старание, все ще стане вкусно - казвам го от опит / изобщо не готвя, когато съм ядосана - нищо не ми се получава / Ако имаш въпроси - питай и още веднъж - весело прекарване