като си спомня моята дъщеря какво чудо беше ... съчувствам ти :))

какво ли не се е налагало да измислям , за да яде ...
то не бяха влакчета (шунка или месо някакво , навито на руло пълно с картофено пюре, а отстрани за колелета кръгчета от моркови , забодени към рулото с клечки за зъби , отгоре парче сирене за коминче и т.н. ) , или "буквички" - т.е. макарони в някаква по-интересна форма , с дребни фигурки ...
а хита беше така нареченото "японско ядене" - най-обикновено ядене от ориз, домати и пипер , обаче сипано в малки керамични чашки (като за греяна ракия) и с една лъжичка кисело млако отгоре във всяка ...
все неща , които ако поднесеш в стандартния им вид , веднага се обявяваха за "това не го обичам" , придружено със съответната физиономия ...
и така докато стана 11-12 годишна , когато пък реши че ще яде в стола на училището , с всички други деца и прояде всичко тутакси ...

не се безпокой , щом ти е здраво детенцето , значи всичко е в ред :))