Понеже имам особено отношение към мусаката, не мога да не се намеся по тази тема.
Значи първо да обясня особеното си отношение - тя присъства в целият ми живот, първо като любима ми храна, второ като нелюбима храна на моят мъж. Въпреки, че я мрази той казва, че всички песни, може да се променят тъй, че да се пее за мусака. Сещате се, като например:
"... носи ни морето МУСАКА, носи и картофи със кайма..."
или пък
"...МУСАКААА, МУСАКААА, само тя ми остава след теб..."
или
"...Ооооо от понеделник, оооо от понеделник ... оооо ... на МУСАКА!"
и т.н. и т.н. Още казва, че мусаката най-добре да се прави само от кайма, на малки кръгли топки, изпечени на барбекю на балкона.
Въпреки, че мога да направя мусака и от кал и пепел ако пощете, до ден днешен все още не съм я сготвила на моят любим, за да не ме намрази. Въпреки това, той оня ден каза, че най-добре да я направя веднъж завинаги и да се свърши, а не да тъне в неизвестност и всеки ден да се прибира със свит стомах, че може да завари на масата сервирана мусака. Обаче, аз го уверих, че няма да му готвя такава, и накрая се разбрахме, че един ден, когато не мога да намеря думи да му кажа, че любовта си е отишла, просто трябва да му поднеса въпросното ястие и той ще Разбере Всичко.
В тая мусачена връзка, искам да спомена един учудващ детайл от моите минали девически мисли. В тях, преди да срещна въпросният младеж, кой знае защо, се казваше, че Мъжът с главно Ж, с други думи Моят Мъж, ще мрази мусака. Неясна точка в списъка с Неща, Които Мъжът на Мед трябва да притежава, като се има предвид, че аз обожавах мусака още тогава. Но сега вече ми се е изяснила, познавайки, обичайки и живеейки с точно този мусакомразещ мъж.
Ох, май трябваше да пиша за някаква рецепта...?
|