Чела съм Лунен дворец. И от тая книга помня само едно изречение. Някои книги съществуват само заради едно изречение, убедена съм. Става дума за полета на Армстронг до Луната. И изречението бе нещо такова:
Това е най-голямата стъпка на човечеството след създаването на Адам.
Умрях от кеф. Иначе като цяло не бях особено впечатлена от книгата. И какво от това, че някой си се грижи за дядо си, който пък на свой ред не знае, че студентът е внукът му.
А тази книга на индийката я видях, но не зная какво ме спря. Май ми се стори прекалено красива за моя вкус. Защото аз не си падам по красивите неща чак толкова. Ама пример сега не мога да ти дам никакъв какво харесвам. Във всеки случай не харесвам добре направените изречения с много добро в тях.
Ох, Славейков... Пък аз там имам поне 10-тина приятели и те ме усещат от километри - какво искам, по какво си падам, какво търся, а и нищо да не търся, те все намират по нещо.
Този същият дядо се е виждал със Сталин. И пият те на една маса, но един от българите въобще не се докосва до питиетата. Сталин пита - Абе, тоя защо не пие. Отговарят му, че същият бил от партията на трезвениците. Сталин се изсмял и казал - У нас, ние наричаме тази партия - партията на глупаците.
Та, весели празници.

Искам хъс за неща, които са далеч от работата ми. Това си пожелавам. Здраве, любов, мъничко късмет и много идеи и време за това, което ми е на сърце.