Е, сега вече е ясно! Аз само съм минавала през Сирия, но познавам много сирийци, които живееха в Бейрут - аз лично не правех голяма разлика между ливанци и сирийци - изглеждаха по подобен начин, приличаха си и по маниери. Виж, тези - от "затворените" арабски държави - човек може да ги различи от далеч... Всички ливанци признаваха, че между тяхната кухня и сирийската по крайбрежието на средиземно море няма практически никаква разлика! Предполагам - в Сирия също имат навик да хапват сурово агнешко месо и суров черен дроб (хм, да не шокираме аудиторията само), поръсени с много чер пипер и сол и увити в арабски хляб с листенца пресен джоджен. Ливанците ми обясниха, че така може да се яде само месо от специален вид агнета, които "виреят" само при тях и в Сирия, останалите породи имали онази малко специфична миризма, дето май всички я познаваме от България...

А за сиренето - права си напълно. Ливан е единствената страна в света, където хората знаят и обичат нашето прочуто овче сирене и си го наричат българско, а не "фета" или "гръцко сирене". Там е популярен и българскията кашкавал (познат именно под това име). Много хора си пазаруват редовно от супермаркетите, забравих да пиша, че и във всеки клуб или снек-бар, където се предлагат сандвичи, много често фигурира и "български сандвич" - представлява част от франзела, в която е пъхнато парче нашенско овче сирене и резен домат! Къде по-вкусно от популярното навсякъде другаде по света моцарела с домат!

Ех, много се разписах, ама ми е домъчняло много за Бейрут, за сладкия мирис, който се носи от наргилетата, за мириса на жасмин през пролетта, за "бялото кафе" (прават ли такова в Сирия - в гореща вода - сироп от рози или жасмин), за традиционните ресторанти, огънати под тежестта на многобройните "меза", за вкуса на арака под акомпанимента на протяжната местна музика, за пременените празнично ливанки, извиващи снаги в ритъма на тъжните арабски песни, пригласяйки с тънките си гласове, за многочислените семейства, излезли на празнични неделни обеди, накамарили цяло ято кошници с бебета и гувернантки от Сомалия, Шри Ланка и Филипините, за блесналото слънце върху ясно синьото небе (как ми се изсмяха, когато изразих съмнение, че може да завали при една планирана разходка с яхта в средата на август - "През август никога не вали дъжд..." - ми отговориха те)... Време е май да се спра, че съвсем се размечтах...