ТАБУЛЕ

Трябват ти:
3-4 връзки магданоз
една малко глава лук
1 голям или два малки домата
един лимон
половин кафена чашка булгур

В Ливан се използва специален "червен" булгур, много ситно натрошен - зрънцата са с големина на пясък от детска площадка (или малко по-едри, но някъде в този порядък). В София имаше някога ливански магазин на площад Македония - на спирката на трамвай 6 и 9 в посока към гарата, може би още е там. А за ливанските ресторанти: има един евтин близо до френския културен център на Славейков, казва се Библос, друг един е на Руски паметник (не знам как се казва - един такъв лилав, ама е много скъп пък не си струва - този на Славейков е по-добър). Има и още един - в една пресечка на Витошка, не съм сигурна дали беше Неофит Рилски или не - ресторантът се казва "Париж". Не съм ходила, но съм яла храна, поръчана от него - доста е автентична.

Но да се върнем на салатата:
сокът от лимон се истисква и с половината от него се полива булгура (като се изсипе при булгура, трябва да остане отгоре поне още толкова течност). Започваш да ситниш през това време магданоза (ливанците ме уверяваха, че това било бърза работа, ама на мен ми отнема много време). Доматите е по-добре да обелиш, след което ги нарязваш много на ситно (аз първо ги режа на филийки, които после правя на лентички и накрая - на кубчета), ситно се нарязва и лука. Докато си кълцала продуктите, булгура е поел сока от лимона и е набъбнал, така че спокойно го изсипваш, добавяш останалия сок от лимон, сол, зехтин и това е - да ти е сладко!

ФАТУШ
Друга салата, която много обичах, се нарича ФАТУШ. Не сам яла хубава в България. Тя се приготвя лесно: марули, домати, краставици (в ливан има едни малки краставички - на големина колкото нашите корнишони, но не корнишони ами като нашите големи на външен вид, много хрупкави и вкусни - та те слагат обикновено от тях). Дотук - всичко е стандартно. После се взема арабски хляб (тези питки, дето им викат "джобове"), накъсва се на парченца и се запича леко във фурната докато покафенее. Е - тук му идва реда пак на една ливанска му финтифлюшка - Саммъ я наричаха май - така и не разбрах какво е, има вид на червен чай, но е кисело на вкус. Та това Саммъ се разбърква със зехтин и точно преди поднасянето на салатата препечените хлебчета се обръкват в него и се изсипват в самата салата. Точно това не го докарват на вкус в България - когато поднасят фатуш, вместо да са хрупкави, хлебчетата са кажести от сока в салата. Може би не слагат Саммъ?

ЛЕБНЕ
Лебнето не е нищо друго освен... прецедено и подсолено кисело мляко. В ливан е много популярно, майките много често правят за закуска на децата си сандвич с арабски хляб, намазан с лебне и добавят маслини.
То лебнето ливанците го поднасят като предястие (което там се нарича МЕЗА - съвсем като нашето мезе), като го разбъркват със сушен джоджена и заливат с малко зехтин.

ХУМУС
Така се нарича паста от нахут с добавка на ТХИНЕ. Голяма играчка е приготовлението, в България може да се намери и купят готови консервени кутии направо в ливанските магазини, но - домашно приготвеното е много по-вкусно. Ако все пак решиш - купуваш нахут, киснеш го предварително в боб, вариш го, вариш го, вариш го... колко време - не ме питай. После - част от него го правиш на пюре (за целта е по-добре да се обели нахута, ама един хубав пасатор оправя и люспите). ТХИНЕТО - няма как - ще трябва да си го купиш. ПРодава се в консервени кутии и представлява гъста бяла течност с доста неприятен вкус - мисля, че е добита от сусамено семе. Била много полезна - така казва свекърва ми, дето я е купувала някога от КореКом да лекува свекър ми от нещо си. Вкусът на ТХИНЕТО е леко тръпчив и малко непривичен за българския вкус. Е, това нещо се добавя към пюрето от нахут, добавя се и сол разбира се и се разбърква с малко зехтин и лимонов сок. Поднася се в чиния, където в пюрето се прави нещо като дупка, в която се изсипва още зехтин и се поставят сварени цели зърна нахут. На арабски ХУММУС значи нахут - и растението, и пюрето дето се приготвя по описания начин.


?????
Не се сещам как казваха на пюрето от патладжани с тхине. Това са посто опечени и пасирани патладжани, разбъркани пак с тхине, зехтин и лимонов сок (т.е. като кьопоолу, ама без чушки и домати). Пак се поръсва със зехтин обилно преди поднасяне, може да се посипе със зърна от нар.

Всички тези пюреобразни части от МЕЗАТА, дето се сервират с много зехтин, се покапват с арабски хляб, който трябва да се завие на фунийка и да се гребе с него по малко от сместа.


Ех, много се разписах, ако ви е интересно, ще продължа друг път, че тук пренебрегнахме любителите на месото. А те ливанците правят най-вкусните маринати за пилешко, да не говорим за агнешките шишчета, поднесени с прясна доматена салата (ммм - от истински домати - дето им казват биволски сърца или момини цицки по нашенски) и чудесни пържени картофи!