уф, какво дълго заглавие!
ама какво да правя, като мястото май си няма име. или ако има - не го зная.
всеки път забравям да погледна над вратата когато влизам, а пък когато излизам - че кой поглежда назад ? : )

то е барче. кръчмичка такава, няма никаква храна там. намира се в софия, на булевард "руски" и няма нищо общо с лъскавите заведения като "червило", например, което се намира почти точно срещу него.
влизате във входа на царската конюшня, там, където допреди десетина години се намираше историческия музей, а отпреди няколко години е театър "сфумато", струва ми се и поглеждате вляво. отвън дори не личи какво е - няма вид на заведение. като влезете виждате дълго и тясно помещение. срещу вас има друга врата, която води към заграден от всички страни с поне 5метров зид правоъгълен манеж. има стари, дебели дървета, под които лятно време слагат масички. слагат ги на голямо разстояние една от друга, така че можеш да водиш спокоен разговор с приятели без да се чувстваш притеснен от другите посетители.
сега обаче е зима.
дворът спи, заедно с всичките си дувари и дървета.
затова действието се развива само вътре, в тясното и дълго помещение на входа към манежа.
барчето се намира в едната тясна страна - лявата. зад него обикновено стои едно от двете момчета, които работят там. и двамата са малко странни, но много приятни. за тях времето сякаш няма някакво специално значение. ако си изнервен гражданин, който страшно много иска на всяка цена да жулне моменталистически една бира - можеш и да се доизнервиш, докато човекът зад бара води дружеска беседа с клиента, който е преди тебе и обсъждат задълбочено нещо - музика, или филм, или платно на някой художник... но пък ако си кажеш, че имаш желание тутакси да получиш една бира - тя мигновенно цъфва пред тебе : )
ами така де - всеки си има уста и може да каже какво иска : )
в заведението звучи приятна странна музика. не зная каква е - в нея има старинни предкласически мотиви, обединени с някакви неща... не, не мога да опиша. или пък звучи джаз. как се казваше онзи унгарско-английски циганин, с препаската през челото? : ) или пък някой пее на френски и опровергава мнението, което имах, а именно че френският език никак не звучи добре в пеенето... ами странна музика : )
в това място няма ден и нощ.
то работи денонощно и когато и да влезеш вътре има хора. постепенно забравяш колко е часа, нервираността ти от деня изчезва, стига само да се отпуснеш...

приятно място е, с особено излъчване. аз не можах май много добре да го опиша, но ако попаднете там по което и да е време - ще го усетите сами, предполагам : )