Много особено място.
Намира се на няколко стъпала под нивото на улицата.
То е нещо като много обширна зала, не много висока.
Има полукръгли прозорци подредени един до друг, от всичките четири страни. Това като че ли е невъзможно, защото не заема цялата сграда, в чийто приземен етаж е разположено. Прозорците са стъклописни, направени истински от цветно стъкло и оловни парченца, на които то се крепи. през деня е изпълнено с мека, пъстра светлина, защото прозорците са много големи. не се вижда нищо от улицата и вътре не прониква уличния шум.
(абе много им здраве на главните букви... в края на краищата когато човек говори не говори с главни букви, нали така...)
масите са най-различни - има ниски и високи, кръгли и овални, квадратни и правоъгълни. столовете и креслата около тях също са абсолютно различни - няма две еднакви неща. всичките са стари и разностилни, но са направени от дърво, кожа, ратан, дамаска, стъкло, камък и добре почистен патиниран месинг и са много красиви и уютни заедно. има голяма много особено направена камина , която е отворена от всички страни и разделя визуално помещението на две части. ако сте с приятел - можете да седнете на възглавничка върху широкия й страничен кант, ръб, или каквото е там и да ви се сервира на малка правоъгълна масичка с ниски крачета, която поставят между вас.
в по-голямото помещение има голям бял роял, с прозрачна тясна ваза. в нея винаги има една светлорозова роза. вечерно време на него свири много слаб млад мъж, облечен в черни дрехи, с бяла риза без яка със сребърно копче, с бели дантелени маншети и сребърни катарами на обувките. свири тихо и красиво. ако си в специално настроение - той е привлекателен като... като самата смърт.
ако посетите мястото на обяд - ще ви поканят на някоя от високите маси. там можете да се нахраните с прекрасно приготвена храна и да опитате вината, които се предлагат от специална листа от нарочен човек. той би ви помогнал в избора на подходяща напитка изобщо, не само за виното.
но като че избързвам и не описвам всичко поред.
още на входа, когато поемат връхните ви дрехи, любезно ви предлагат да оставите мобилните си телефони на едно красиво момиче. ако някой ви търси - тя има грижата за връзката и за вашето спокойствие.
... не, май няма да мога да разказвам подред, затова - както дойде...
след като се нахраните - ще ви попитат желаете ли кафе и нещо към него. ако проявите такова желание - ще ви попитат дали не бихте искали да ви бъде поднесено на една от ниските маси, близо до огъня, или пък където пожелаете.
в това място всички обслужващи говорят тихо. не се натрапват с нищо. можеш да разчиташ на професионализма им.
най-вкусните неща, които съм опитвала там са облачно леко и пухкаво суфле с мънички, крехки като целувки и нежни като дамски нокътчета розови скаридки и друго - задушени по специален начин някакви дребни птици, със сърцераздирателен боровинков сос. не мога да опиша нито вкуса, нито вида им - това трябва да се види и опита.....
кафето е също забележително - много ароматно е и много добре направено. можеш да си поръчаш и безкофеиново кафе. сервират го с препечен захаросан лешник, малка бисквитка с малиново желе и шоколад и бишкотка с бяла хрускава глазура.
конякът се сервира в голяма обла затоплена чаша, без столче и с кръгло дъно. тя просто си седи така наклонена и можеш да я държиш между дланите си, за да бъде ароматът на напитката още по-силен.
вечерно време до рояла застава красива жена , не в първа младост, и пее с нисък глас. пее песни на различни езици и би ми било трудно да кажа, че съм чувала много от тях досега. докато пее се променя. това може би се дължи и на обстоятелството, че често сменя тоалетите си. сякаш и самата личност се сменя - но и това май не мога да опиша много ясно.
тя изпява по 2, най-много 3 песни една след друга и после се стопява някъде за известно време. залата остава във властта на рояла...
веднъж се случи да отида там сама. настаних се на малка кръгла ратанова маса, в голямо кресло с много възглавнички, в един отдалечен край на залата. бях уморена, гладна и изнервена, а имах и да преглеждам някакви документи... отначало ми се струваше невъзпитано да извадя хартиите на масата, но после нетърпението ми да довърша работата, която ме мореше отвътре надделя. казах си - какво пък... заразглеждах документите и само след минутка до мене стоеше човек от персонала, понесъл малка настолна лампа. включи я в един контакт, монтиран отдолу на масичката и ме остави.

нямам ясна представа какво е работното време - когато пожелая да посетя мястото - винаги е отворено.