това място е една много особена и много интересна кръчма.
както сочи името - къща е, и то македонска. намира се в софия.
по стените има закачени мъжки дрехи от носия, знамена и байряци, една огромна колкото персийски килим глиганска кожа, менци, чушки, портрети на македонски юнаци, саби, пищови, бойна брадва, тъкани торбички, някаква странна кратуна, която прилича на огромен крив макарон, ... абе въобще - еклектика. ама не така, че да ти стане противно, де : )
в централната стая гори камина, доста лошо направена и повечко така от строго необходимото пушеща. пък и не топли кой знае колко, но като понапредне вечерта - това спира да се забелязва.

това е едно от малкото места, по които съм ходила, където у сервитьорките напълно липсва иначе почти повсеместното качество никога да не виждат някой клиент, който иска нещо. напротив - тук жената, която те обслужва идва и наминава много често, но без в никакъв случай да те ангажира, или да досажда. достатъчно е едно леко помръдване в нейна посока, за да се озове до тебе в интервал от време не по-голям, отколкото е този между два удара на сърцето ти. обслужва чисто, сръчно и никога не пропуска такива неща, като празна солница, или пък да ти донесе чинийка за костите на рибата - много хубава пъстърва правят, или пък да ти донесе нова, пълна чаша. е, чаши не се употребяват за всички напитки. нито от всички посетители. на мъжете ракията се сервира в юзчета, освен ако нямат изричното желание това да не е така. ама кой мъж ще покаже, че иска да пие ракия като дама, от чаша кажете ми, а? : )

салатите са пресни и огромни.
храната е вкусна и наистина ти дават това, което пише в менюто. агнешкото е агнешко, а не от прадядо му на агнето. македонските специалитети са като че ги ядеш... където са се родили.
докато похапваш някакъв ордьовър и пийваш аперитив, или пък ракийка с мезенце или салатка и чакаш да огладнееш достатъчно, и да те споходи сполучливо настроение за основното ястие, зяпаш насам-натам.

на масата срещу камината седи мъж. с яка осанка, с бръсната не много скоро глава и три гънки отзад, под тила. той сякаш гледа едновременно навсякъде и пръстите в учудващо малката за ръста му обувка потропват отвреме-навреме по чергата под краката му... дали не е малко нервен? пред него стои чаша вино, но не отпива често от нея. даже дали я докосва? така и не забелязах. този човек като че вижда наистина всичко. с лек жест нарежда на момче от персонала да посбута дървата в огъня. някаква дама се е опръскала с малко сок от чашата си - едно движение на веждата и момиче с кърпа в ръцете вече е там.
аз отделям лучените парченца от салатата в края на чинията. когато малко по-късно пристига една моя приятелка и също си поръчва салата - сервитьорката вече е инструктирана да попита дали в салатата да има лук и магданоз...
така.
мястото, с всичките му стаи е пълно. отнакъде тихо се чуват македонски песни. но не е чалга. в никакъв случай.
след още малко време сме се улисали в разговор.
отвън влизат трима мъже музиканти. единият с акордеон, друг с някакъв странен ударен инструмент под мишница и най-колоритния образ - този с кларинета. започват да свирят и да пеят около масите, а онзи големия човек с малките обувки отнякъде измъква едно дайре, свирка бойко с уста и се вкючва в песента. първоначално е малко особено, но после става някак хубаво и песните увличат. мъжете свирят майсторски и пеят с лекота - сякаш това не е работа, а е съвсем така... просто и толкова лесно : )
постепенно все повече хора запяват.
обстановката става такава една гореща, а човекът с дайрето носи песнопойки - малки книжки - на всяка маса. пее сърцато и даже вади пищов и гърми към тавана...

доста е особено... на предната корица на книжката има три красиви девойки в македонски носии, а на последната - нещо като герб на ВМРО и карта, на която са изобразени българското землище, санстефанска българия и република българия. книжката има 64 страници. до двайсет и четвърта страница с едри букви са отпечатани текстове на песни, а оттам нататък с много ситнички - хроники на илинденско-преображенското въстание, крушевската епопея, биографии на никола гули, георги карев, разни случки... откъси от книги на благородна божинова и на божидар димитров...
надали се очаква човек да се зачете в тези текстове в ресторанта-къща, но като попее и си занесе книжката у дома - на другия ден може и да хвърли едно око, нали така? : )

много ми беше интересно там, в тази "банска къща".
особено впечатление ми направи следното.
на една маса имаше смесена българо-германска компания. доста хора бяха и похапваха и попийваха здраво. музикантите обикаляха около масите и свиреха и пееха. всички хора почти пееха и се чувстваха съвсем добре - така изглеждаше. в тази компания, обаче не пееха. зяпаха, не изглеждаха притеснени, но явно тези песни не бяха много подходящи за тях : )
когато се наканиха да си тръгват и вече бяха оправили сметките си, по някакъв знак музикантите отидоха при тях и човекът с кларинета им предложи да им изсвирят нещо специално за изпроводяк. най-възрастния и най-прозрачен чичко-германец поразмаха ръце и каза, че не е необходимо. тогава кларинетистът каза, че все пак иска да им подари малко музика, лично той.
и засвири.
"лятно време".
направо всички останаха като гръмнати! страхотно нещо беше! страхотно, повярвайте ми!
красиво и... съвсем не македонско : )
не искам да кажа, че старите, хубави македонски песни са по-лоши, но са толкова различни...
: )
този човек, с кларинета, е много особен такъв един на вид.
иска ми се пак да го видя и послушам и това, сигурна съм, скоро ще стане : )