|
Тора(Виктория) е едната ми баба, лека и пръст.
Далеч най-добрият готвач, чиито ястия съм имал честта да ям някога. В тая тема ще слагам само нейни ястия, макар да е трудно да бъдат възпроизведени точно, тъй като, както нееднократно съм споменавал, всяка "манджа" си носи собствен, неповторим дух на готвача, който я приготвя и винаги има нючнси - при напълно еднакви продукти, начин и време, но различни "майстори".
Така. Вчера, след случаен разговор и споменаване на едно лесно, но типично за нея ястие, се опитах да го възпроизведа.
Кокошка с доматено-чеснов сос на фурна.
Взема се една домашна кокошка, желателно - тлъста, с много "жълто". Колкото по-тлъста, толкова по-добре, вегетарианците и талибаните-"здравословно хранещи се" дгд. Това не е тяхна тема.
Кокошката се сварява. Тук е първата тънкост, с която обикновено се справям кажи-речи добре: В зависимост от "сорта" кокошка, ВЪЗРАСТТА и и физическата кондиция, трябва да се прецени много добре колко да продължи варенето. Аз го правя в тенджера под налягане. За вчерашната кокошка, малко под 2 кила расов екземпляр на малко над година, бяха достатъчни 30 минути.
В обикновена тенджера продължителността варира между двойно и тройно - по лична преценка, която в тоя случай е по-лесна, разбира се.
Кокошката се разфасова предварително.
След сваряването в подсолената вода, месото(парчетата) се измъкват с решетъчна лъжица. Воденичка, както и други дреболии(глава, крачета, дробчета, яйчник) може да се оставят в супата, която да се застрои с кофичка кисело мляко и няколко яйца.
Извадените парчета се слагат в тава, заливат се с консерва домати и се мята във фурната. Обикновено около 20 минутки са достатъчни да се позапече месото и леко подсъхнат доматите. Внимание! Ако кокошката не е достатъчно тлъста, може да се добавят 1-2 лъжици зехтин!
Тук има една тънкост - втора и последна, но най-важна! С нея, за разлика от първата, невинаги се справям: Парчетата месо и доматеният сос се "натъркват" по оригиналния изказ на баба Тора, със смес от чесън и магданоз. Чесънът - една глава(6-7-8 смачкани скилидки) е достатъчна, а магданозът, поне за моя вкус - колкото повече - толкова по-добре! (малка скоба: понеже вчера не ми се ходеше до пазара, а разполагах с копър, го заместих с него. Става, но макар да е отлично също, магданозът е оригиналният вариант и определено е по-добре, просто аз съм ревностен до талибанизъм фен на копъра и мога да го ям с буквално всичко).
Вкусът на магданоза се комбинира перфектно с хубавото, тлъсто и ароматно месо на кокошката и аромата на чесъна. Номерът е да се "натърка" в последния момент, преди изключването на фурната, за да не се получи характерният аромат на китайски чесън, температурно изкривен, който на мен не ми пречи, но от опит знам, че за някои е убийствен : )
Носи розе и бели вина, поне снощи замина едно добро количество задравословен Гъмзов сок ; )
|
Рецептите на Тора: опит за реконструкция
( )
