А мен хич ме няма в този тип практическо приложение на наученото мнооого отдавна в училище!
Аз мога да помня само крайния резултат - в смисъл прави се/не се прави така, ама защо - изключено е да успея да се сетя. И ми е много смешно, когато някой реши да приложи към мен съждение от типа "абсолютно е ясно на всички, че.... /тук следва някакво витиевато обяснение/". Че защо трябва да ми е "абсолютно ясно" и на мене? Ми не ми е и не искам да ми е. Не съм съставена така, че да достигна до някакъв извод от такъв тип. Затова запомних за мен същественото - да сложа чиния на дъното - и оттам нататък - никаква мисъл какво може да стане... Сега пък запомних, че трябва да е с къдрави краища и с дъното нагоре...
Но не спирам да се възхищавам на тези, които умеят да търсят причината и да си я обясняват логически.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.