Няма проблем.

Преди около една две години ходехме редовно в едно заведение, което ми е най-лесно да нарека ресторант. Нещо като кръчма или ресторант. "Чичовци" в Драгалевци ли беше....да. Имаха чудесна кухня, всичко прясно и веднага приготвено.

Преди години стях в къщи и се правех на домакиня. Много обичах да готвя и още много обичам. Но когато си работеща жена, най-често въпроса е да се спаси не нечий гладен стомах, а каузата, за която си се трепал доста време.

Когато пред мен застана дилемата дали да стоя в къщи, да готвя евтини манджи за стотинки или да работя, дори ако не готвя...познай какво решение взех. Когато готвя, това ми струва часове около печката, мивката и кофата за боклук. При това с течение на времето се обади наследствен артрит и се наложи да позлвам винаги ръкавици...каквото и да правя в кухнята. Ако не ползвам препазни ръкавици, от горещата вода и разните ножове, препарати и чистене на зеленчуци...ръцете ми се подуват, болят и не мога да ги ползвам за нищо. На практика оставам саката.

Затова приех мисълта за ресторанти. Отиваме на ресторант, в рамките на половин час хапваме прясна и топла храна, най-често салати и супи, готвено, понякога десерти. Намирам начин да мога да платя на вечеря до 10-15 лева, което е достатъчно за хубава храна за една жена и едно дете.

Не ходя по престижни ресторанти, а по тия, които готвят здравословно. Харесвам "Дон Домат", защото сервират прясна храна, "Бай Генчо", защото имат традиционна българска кухня, и напоследък оня рибен ресторант "Captain Cook". Понякога ходим на неизвестни, само за да опитаме какво предлагат. Ходили сме на разни пицарии...те предлагат хубави неща, понякога наистина хубави салати.

Колкото и да бих се старала, в къщи не мога да направя каквото и да е ястие за половин час, а и да го направя, след като съм пазарувала, мила чинии, готвила и сервирала, после съм като парцал, ако е след работа. Ако после пак трябва да работя, това просто е невъзможно. Затова в къщи откак съм работеща сама жена ( нямам съпруг, нито баби, нито никого......ако това ти говори нещо....но се опасявам, че нищо не ти говори.....), та свикнах на бързи салати или неща, купени отвън. Примерно купувам една голяма тава с баница от заведенията на "Софийска баница". Правят невероятни баници и аз искрено признавам, че не мога да направя като техните. Взимам я току що изпечена, ароматна, ухаеща, сочна, до един час се прибирам в къщи, и когато я отворя на масата, тя още вдига пара и се е задушила в топлината и влагата си.

Познай как се лапа! Синът ми е почитател на баници и освен пържени картофи и баници не признава. Не, просто те са му любими. Кисело мляко заедно с баницата...боза....мляко с какао....както и плодове....компот.....сокове.....обичам фрешове и в къщи се разнасят килограми изстискани плодове....сутрин за почуда на съседите винаги се изнасят торби с боклук.

Например де. Списъкът е голям. Просто се научих да се спасявам.


А, да, щях да забравя. Имам един прекрасен спомен, бяхме на Наречен миналото лято и открихме невероятно народно кръчме. В него предлагаха страхотни традиционни родопски ястия....биволско мляко....овче...познай как сме се давили на по една купичка мляко....защото е изключително хранително. Три големи лъжици овче мляко и вече си нахранен. Пататник.....салати....боб....а какъв боб! Е, менюто беше забележително. Та за 10 лв ядяхме като разпрани на пълна маса, и оставяхме половината неизядено. Храната там е по-калорична, по-питателна и много по-различна...всяка хапка е като енергиен заряд. Няма нищо общо със софийската.

Например. Ако трябва да сравнявам, заведенията по морето са най-кошмарни. Управляват се за печалба, не за клиентите. Цените са безбожни, а храната понякога може да те отрови. Сервитьорките претрупани с рабопта, както и кухнята...а им плащат мизерни пари. капитализъм в действие....


Мога още много да пиша. Не може всичко наведнъж. Няма как.