Леле-е-е! Това не е тема, а темище! Доста време ми отне, докато прочета всичко... Поздравления, че си се сетил! Между другото, в постинга на всеки имаше известна доза истина, естествено пречупена през гледната му точка. Всъщност перфекционизмът не е толкова голямо зло, стига да е в прилични дози - като всичко останало, разбира се. Защото той (според мен) си е част от характера на даден човек. Кой знае - може би и генетично заложен?!? Но... баща ми казваше "Прекален светец и Богу не е драг!". Та и аз така. Не зная обаче, каква връзка правиш между перфекционизма и спазването на правописа, имайки предвид, че ако не греша ти си филолог. С риск да се повторя ще кажа отново, че изключително много държа на правописа и правоговора. И не само, защото словото е част от моята професия. Така беше и във времето, когато все още нямах хабер с какво точно ще се занимавам. Независимо, че и аз със сигурност не зная всичко (ужасни думи като стиропор!), или пък от бързане понякога допускам т.нар. "машинописни грешки". Но пък има речници на този свят, а и нали човек се учи, докато е жив?!? Та в това отношение 100% и аз съм си един перфекционист. А и може би, не само в това... В работата си например, държа всичко да е изпипано до последната брънка. Независимо, че там точността и творчеството вървят ръка за ръка. В останалото време не съм чак такъв педант, но не понасям разпиляност и мърлявщина. Обичам реда, а зодията ми вероятно е причина за вродения ми усет към естетичното. Това обаче, не ми пречи понякога да си казвам "и утре е ден" - естествено, когато не касае работата ми. Или вече поет ангажимент. Общо взето нямам много силна воля - елементарен пример е невъзможността ми да откажа цигарите. Упоритостта ми е в умерени граници, амбицията - в реални измерения, мързелът - в здравословни дози, а за всичко останало често следвам принципа "така е трябвало да се случи". Но... (тук ще цитирам мъдрия си дядо) "Късмет, късмет, ама сам трябва да го накъсметиш!". Тъй че понякога се налага (в моите среди за съжаление - твърде често!) задължително перфектно да си изиграеш картите разумно и навреме. Но трябва добре да си знаеш цената. И да имаш самочувствие - не без покритие, разбира се. Е в тези случаи, повярвай ми, ако не си перфекционист - просто си загубен! Та такива ми ти работи... Друг път може би (между две кулинарни рецепти), пак ще ти споделя нещо в тази връзка. Но сега вече адски много ми се спи...