Дълго се колебах дали да го сложа тук. Няма нищо готическо. Извинявам се предварително, на тези, които ще бъдат против.

Голямата ми страст Уилям Блейк:


Тириел
1798 г

6.
А Хела водеше баща си през безмълвието на нощта,
учудена, мълчаща, додето утринната светлина започна да се пръска.

"О, Хела, мога да вървя със радост, да остана с Хар и Хева
сега, когато клетвата ми покоси изцяло всичките ми провинени синове.
Това е правият и верен път; познавам го по звука
на стъпките ни. Запомни, о, Хела, че те спасих от смърт,
затуй бъди покорна на баща си, понеже клетвата от теб е снета.
Прекарах с Миратана пет години сред необитавани скали
и всеки миг очаквахме да падне огън от небето
или пъкморските потоци да залеят всички вас.
Но днес жена ми е покойница и цялото щастливо време мина:
Ти виждаш клетвата на своите родители. Води ме там, където казах."

"О, съюзен със злите духове, ти прокълнат човеко на греха!
Наистина родена бях робиня твоя, кой те моли да ме спасиш от смърт?
Ти го направи зарад себе си, жестокий, защото искаше очи."

"Виж, Хела, туй заслуга е на всякоя жестокост.
А Тириел жесток ли е? Виж! Неговата дъщеря, най-младата му дъщеря
се смее тя над любовта м, възторгва се от бунта, надсмива се над Любовта.
Не съм се хранил тези два дни, та заведи ме в шатрата на Хар и Хева
или и теб ще прокълна с такова бащино проклятие,
че ти ще видиш как ще пропълзят във костния ти мозък червеи.
Така че ще ме водиш. Поведи ме, заповядвам ти, при Хар и Хева."

. . . . .

Дипломатът не казва "има лаещи котки". Дипломатът говори за котки, когато другите говорят за кучета.