Може би 2/3 от приятелите ми - състуденти, да не говорим за съученици - въобще не разбраха / не си направиха профили във фейсбук. За съжаление, понеже си изгубихме дирите така.
За един съученик разбрахме, че е починал, година по-късно, когато го каниха на годишната сбирка. Тук Андрюшата, там Андрюшата - нема го, накрая звъннаха на майка му и така разбраха. Иначе с колегите при мен е лесно, почти всички са вътре.
Като нямаше фейсбук, като че контактите бяха по-жизнени, не знам как стана тоя номер. Телефони, мейли, сбирки, срещи - като че поддържахме връзките си по-стабилно, сега по шибан начин разчитаме мързеливо на интернет.

Жена ми също не поддържа фейсбук, ама с нея се виждаме чат-пат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите