Да, ама точно този сорт за консервиране, за който говори Шилцето.
Той си е куче. Прави нисък храст с яки стъбла, които не растат на високо и нямат нужда от опора. Трае на жега, засушаване, много устойчив на болести и ражда едни дребни продълговати доматчета с дебела кожа и хич не са сочни, ами плътно месести, та чак дървени на вкус. При нс в дбруджанско много го сееха направо по нивите и в края на август, началото на септември, когато градинските кръгли колови сортове вече намаляваха плододаването, изкарваха по сергиите от този сорт и се продаваше направо за стотинки, тройно и четворно по-евтино от хубавото домати за директна консумация. Майка ми купуваше в несметни количества за консервиране и готвене, ама си ги нагъваше и пресни на салата. Но майка ми е злокачествен доматояд, способен да изяде секъв домат, стига да е домат. На мен ми бяха безвкусни и пропусках.

Обаче, точно този сорт след топлинна обработка се преобразяваше неузнаваемо. Понеже, с плътно набито месо, много по-малко воднисто от салатените сортове, накълцан на салца и бухнат в манджа или доматен сос, го овкусяваше идеално.
Който е правил доматен сос за спагети от пресни домати - веднъж салатен сорт, друг път консервен сорт, знае за какво говоря.

Бяха и много евтини, защото като себестойност - труд, поливане, допълнителни съоръжения и защита хич не искаха много, а храстчетата яко плодовити.
Някъде бях чела, че бил култивиран или внесен от Италия и с широко приложение у нас именно заради тези му качества. Сигурно има запазено семе от соца, също и нови сортове от този тип. Ако ний разполагахме с излишно място в градината, непременно бих засяла от него. Но при нас на 0,5дка е претъпкано от плодни дървета, два грамадни ореха, други насаждения и за зеленчука едва сме наместили към 60 квадрата лехи без пътеките, задължително със сеитбооборот.

Щом имаш 30 квадрата /не знам дали със или без градински пътеки/ площ, непременно си ги засей с каквото продават като качествени семена с такиви безколови консервни сортове. Няма да баеш на разсад, колци и растящи до небесата високи домати. На тези само слънце, окопаване и поливане им е майката, в края на лятото вече ще почнеш да береш зряла реколта, пълниш по буркани и за цяла зима си готова с доматиту за готвене. Ний правим същото с неизядения излишък от коловите сортове, ама сме им отхамалували тройно и четворно и за пресни салати, и за сокове и консерви, щото приоритетът ни е пресен домат на масата, пък излишъкът - за зимнина.

Домашна рецепта за консервиране без варене от мама:
тез, консервните, ги обезлюспявахме, почиствахме от жилите край дръжката, кълцахме ги на салца, тя ги омешваше с таблетки счукан аспирин в пропорция, пълнехме ги през фуния в тъмни бирени бутилки на един пръст от върха на бутилката, доливахме с олио до горе тъй, щото да не прониква въздух в пълнежа и само им затапвахме чисто нови капачки. Съхранявахме в шкафове на тъмно и хладно. Изтрайваха с месеци, почти цяла зима. И, когато и да отворим бутилка с готов накълцан домат за готвене, си беше все едно прясно приготвен.

Голяма хамалогия, ама качествен продукт. Някой ден, ако комшийката ни продаде парцела си и ми се занимава с градинрстване за зимнина, непременно ще отупам от паяжините старите рецепти от мамино и бабино време.

пардонь, редактирах: в суровоконсервираната доматена салца не се добавя сол. само аспирин за консервант.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT, jumbles

Редактирано от alisalisa на 28.02.23 10:18.