Всичко отнесох аз, както и разходите - мрънках малко, но кво да правим, братче е.

Това с разходите, гадна тема, ама да споделя.
Преди 25 години се отказах от всичкото имот на мама и тате. Защото брат ми е там, той се грижи, той поддържа къщата. Ако сме в добри отношения, не ми трябва имот, пак ще ида, ако сме в лоши, няма да ида. И така, да сега сме си готини, щастливи, ходя, нооо, нямам нищичко там. Налагало се е , ходя, помагам на мама, но цялата грижа е върху брат ми.

Когато татко почина аз поисках да видя колко са разходите (мама и татко си бяха заделили за погребенията. Мама веднага извади парите, брат ми й каза да си ги прибере и той плати всичките разходи). Та, на 40 поисках сметката, за да дам половината. Брат ми ме изгледа странно, аз настоях. Каза ми сумата. Отидох, изтеглих парите и му ги дадох. Толкоз до този момент.

След месец децата отидоха при вуйчо и баба. Брат ми дал моите пари на децата, а мама разделила на четирите внуци това, което било заделено за татко.

Децата не искали, гърчили се, ноооо ако познаваш брат ми, ще знаеш, че нямаш шанс да се измъкнеш. Купиха децата неща, които са им спомен от дядо им.