Липарски нали е фрийлансър, откакто е проработил, вечно вкъщи на работна маса и на компютър, отдавна е напипал проблема - заседи ли се с часове на работния стол, колкото и да е топло в стаята, краката му с усещане за студ и трепери. Щото, нали, най-близко до пода и в седнало положение оросяването на долните крайници е недостатъчно. На принципа проба-грешка му намери лесното - освен дебели вълнени овчарски чорапи, си подлага на пода и една специално дооблечена да не се цапа електрическа възглавничка. Държи му топло на краката, докато си я подлага под масата, ама Липарски хич не го мързи да й сваля/слага допълнителното ушито калъфче, за да си я ползва и за под кръста и гъжа, когат не е на работен стол, а се търкаля по канапетата. И си чисти като изоглавен и прах под масата, и си го пере калъфчето.
Дребният хем е гнуслив чистофайник, хем го мързи. Зер, няма кой да му слугува, ни баща, ни майка. Та, затова за ефект му трябва нещо по-дуракоустойчиво.

Тоз електрически ботуш за двата крака вече биде предложен и обсъден вкъщи. Неудобството му е, че краката ти са топли, но фиксирани само в една позиция. Събрани един до друг и напъхани в общ ботуш. Което на практика е изключително натоварващо да не можеш да си раздвижваш краката в различни пози, ако требе да седиш завинтен в седнало положение пред бюро с часове. Пробвай го 2-3 часа, без да вадиш крака от ботуша, всичките ти мускули ще изпищят и ще се схванеш.

Според мен не е опция. Тя, и ел. възглавничката е с миниатюрна площ, но поне човек може да мърда долни крайници от подбедрицата и стъпалата в различни пози, дори да ги мести навън от топлото, пък навътре върху топлото, без да събува-обува перманентно някакъв ботуш. Дребничките движения и леката промяна на позата при статична седянка на стол са много важни, спестяват умора и преумора.

В този ред на мисли, изначално топлият домашен пантоф си остава за мен най-доброто решение. В офис е лесно - там висиш с дебели зимни подплатени обувки, докато ти се спарят и препотят краката даже. После лекуваш гъбички. Ама за вкъщи нали требе да е комфортно, а не отнямайкъде!

Терлици - пишмансофянчето у дома и при баба си джитка с такива, вълнени, хем подсилени с дебел шаяк на ходилата. Ама, щото слугинажът стели черги, килими и поддържа чистота на пода и на терлиците. В софийския хапартамент с ламинат по стаите и плочки в коридор и баня, дето всеки влязъл трополи по обувки и няма кой да слугува, ходенето по терлици е ... абе, не е за 25-годишен келеш, дето прахосмукачи и забърсва, когато му дойде вдъхновението.

Овчи пантофи с вълната отвътре, да топлят като в дебел сняг, това съм решила за диването. Човек требе да се съобразява с реалностите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите