Тя не беше нашата, а моята шапка. И отзад, където редовно се е търкала в яката на балтона или шала, направо си оплешивя. Но като новичка хващаше окото, де.

А с плюшените играчки голям майтап. Бяха все качествени, маркови, синковецът като мъничък много си ги гушкаше, обаче, къде ти пораснало момче ще си къта плюшки. Заминаха при малките дечица от дома. Като стана тийнейджър и почна да въди гаджета и приятелки, как пък случи все на някакви побъркани по плюшки и сигурно е накупил повече за подаръци, отколкото имаше като бебе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите