От образа на Маяковски (роден по земите на днешна Грузия), ще използваме огромната му патка. Както казва една от мадамите му: „Маяковский был мужчиной неотразимого сексуального обаяния.” и разтваря ръце, все едно е уловила сом.

С теб обаче започваме с Бертолучи и правим кавърверсия на „Последно танго в Париж” , но понеже няма да им ходим чак в Париж, действието се развива на една олющена пейка на пернишката ЖП гара пред наскоро варосания обществен кенеф. Аз съм ти заметнал полата на гърба и те чукам заднешки, а ти с едната ръка си се подпряла на облегалката, а с другата държиш и рупаш чепка грозде.

Ти: Ох, ох! Много е хубаво!
Аз: Кое? Ебането или гроздето?
Ти: И двете. И по-леко ме лашкай, че ще се задавя.
Аз: Не мога по-леко. Тъкмо – докато кашляш, ще ти се свива путката.

В този момент ти наистина се задавяш, аз те халосвам по гърба, ти се изпускаш и се праскаш в облегалката. Сядаме, устната ти е цепната.

Ти: Имаш ли салфетка?
Подавам ти. Зад гърба ни се чува: „Бате, дай два лева ти покажа путка!”
Обръщам си и виждам „Малката ромска Буда” люпи слънчоглед, а зад нея огромен мангал, очевидно – Последният император.

Той: Заа 5 лева и сфирка шти праи детето!
Аз: 2,50.
Той: 4!
Аз: 3!
Той: Айде Будке лапай патката на тази скръндза, кат за 3,50 я лапаш тъй да знайш!

Цигането ми лапа патката, но от никъде изникват две ченгета – лошото и доброто...

Ч1: Кво правите тука бе, ваща мамка мръснишка!
Ч2: Колега, тия не са от тука.
(към нас): Уелкам ту перник, йор докюментс плийз!
Ти: Имате ли салфетка?
А аз се изправям на пейката и рецитирам:
„Я
достаю
из широких штанин
дубликатом
бесценного груза.
Читайте,
завидуйте,
я -
гражданин
Советского Союза!”

Ч1: Каква саюза бе идиот, какво е тва (сочи ми кура, който целия е в люспи от семки)
Аз: Това е Голова профессора Доуэля!
Ч1: Квоооо?!
Аз: Беляев.
Ч1: тЕ сега че видите кво е беля! Дигайте си гащите и тръгайте с нас!
Ти: Ама аз нямам гащи!
Лек конфуз. В този момент се намесва Последния император: