|
|
| Тема |
 Жал ми е |
|
| Автор | Mими (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 25.10.08 22:52 |
|
|
|
когато в клюкарника се появяват пошлотийки от рода на долните две "клюки" - за представителките на телефонната компания и за учителката в школата по английски. Чудя се дали тези са плод на конкурентни битки, на лична мъст, или на манталитета "честната и излъгана Марийка". И в трите случая, налице е типична нашенска простотия, но докато първите два ме засягат само на националност, последният ме касае и като жена. Затова ще се изкажа само по този въпрос.
Приказките за всеотдайната българска съпруга много ми приличат на приказките за умните българи. Досега когото съм чула да се хвали как българите сме били много умни защото сме били печелели олимпиадите по математика, нито се е явявал на олимпиада, нито е бил заслепяващо умен. Същото е и с всеотдайните съпруги - която сънародничка съм чула да я пее тая песен, е била доста далеч от това, да бъде желана жена за мъжа си.
Каква е тази криворазбрана всеотдайност, дето за най-важните неща в семейното съжителство не остават време, сили и ищах? И откъде се е пръкнало това възприятие за мъжа като някаква бездушна и безволева вещ, дето може да я вземеш или да ти я вземат?
Просто не ми го побира умът
| |
| |
| 
|
|
