|
Днес се уверих окончателно, че съм Луда за връзване.
И защо реших да го споделя точно тук? Един ще ми каже, че верно съм луда, друг ще ме утеши и ще ми каже, че съм била права, трети ... абе мохабет да става :-)
Та събитието се развива на паркинга на един супермаркет, (бих ви сложила и снимки, но първо ме мързи да отида да го снимам и второ не знам как се качват снимки тук) който има един вход-изход от страна на главна артерия и един изход към по-малка улица.
Входовете и изходите са обозначени само с пътна маркировка (стрелки) и никакви знаци. Единствените знаци са Стоп на изходните места. Повечето клиенти на супермаркета идват от страничната улица, където има само изход. Пред тях стои алтернативата или да обиколят един цял строителен квадрат (или да си удължат пътя с около 400-500м или да влязат обратно на движението оказано с МАРКИРОВКА. Та аз всеки път си обикалям и влизам през входа, защото въпреки, че карам лудо и правя много щуротии на пътя, не обичам да правя такива тъпи нарушения, които поставят в неудобно положение другите участници в движението.
Тръгвам си през изхода от към малката улица и прас, за малко да се сблъскаме с едно смартче, навлязло обратно на посокато на движение. Нещо ме прихваща и си казвам “мамка ти няма да ти отстъпя, дай ти назад” Правя му движения “назад”, той “тц”, отварям прозореца и започвам да му обяснявам, че той трябва да върне, той пак “тц”. Изгаси си колата, отвори си вестника и каза, че не бърза за никъде. “Аз също не бързам” – отговорих. Да, ама мен нервата ме гони яко – не мога да стоя на едно място. Искам съдействие от управата на супермаркета – те поне трябва да са в състояние да му обяснят правилника за движение на територията им.
Идва управителя и какво беше учудването ми, когато започна едва ли не да му се извинява за създаденото положение, че ето виждате ли ние принципно сме го направили изход, ама … Шофьора на смарта настоява, че ДАЖЕ е с предимство, защото виждате ли изхода има някакъв наклон около 2,5% и той е по нанагорнището.
- Бе човече, не виждаш ли маркировката? За какво предимство ми говориш, когато си в нарушение? – питам.
- Къде е знака, че е забранено влизането? – ми отговаря.
- Абе ти книжката от пазара ли си я купи?
- Не, платих си за нея – отговор с ехидна усмивка.
- Личи си! Нямаш понятие от правила за движение и че при липса на знаци следиме маркировката.
Събира се и някаква тълпа зяпачи и една жена ми казва:
- Защо си късате нервите, а ми не дръпнете колата, не го ли виждате какъв идиот е?
Замислям се и си казвам “Права е, няма смисъл, с тоя на глава няма да изляза” и решавам да дръпна колата. Е тогава става екшъна. Приближавам се към колата си, когато идиота ме пита от къде съм. -- Гъркиня съм! - казвам. – Случайно да искаш и лична карта?
- Дай си личната карта!
- Че кой си ти бе МАЛАКА да ми искаш личната карта?
- Орган на властта съм!
- Тай си легитимацията бе педал!
- Ей сега ще видиш ти!
- Кво ще видя бе? Ей сега щете избутам до изхода!
При което очите са ми се обърнали обратно! Адреналина на 1000! Паля колата и леееекичко го подбутвам (да му покажа процедурата)
Той дърпа ръчна. Слиза от колата и …. Аз съм бърза заключвам вратите. Следват 3 яки юмрука по страничното стъкло! Аз очаквам всеки момент да се разпадне на парчета, но ….. интересното е, че не ми пукаше, усмихвах се.
Дадох на заден, за да си тръгна и го виждам да стои пред колата си и да ми прави движения от типа “Хайде назад, крайно време беше”. Кипва ми за втори път. Засилвам срещу него “ще го размажа това лайно, ей богу” ……….. Спирам на върха на космите на краката му, отварям прозореца и му казвам “Другият път може да объркам спирачката със газта!
Дали се е наакал не знам и не ме интересува, но ме е яд, че за енти път на един малака му мина номера.
До кога?
Какви са ми алтернативите?
Да изям един бой.
Да вляза в затвора.
Да наеба някой недоебан.
|
Я да споделя и с вас
