Правилно, каквото снахата е решила, все пак си в нейния дом. Браво на теб!
Ти си там за сина си, но и да се радваш на внучката, предполагам.
Всички умираме за децата си, или почти всички. Когато синът ми влезе в казармата, 4 дни не станах от леглото-лежах и ревах. изредиха се де що има рода, колеги, защото не ходех и на работа. Сърцето ми на топка, душата ми в зъбите. 4 дни не ядох, не спах, не говорех, не помня дали ходих то тоалетна, мъжът ми каза, че веднъж ме е закарал.
На четвъртия ден вечерта синчето се обади по телефона. Бодър, свеж, весел. Сякаш ми пораснаха криле. СТанах и... животът стана пак хубав. Никой не беше очаквал от мен такава реакция, така ми казаха, аз също не можех да се позная. Уж съм Здравка Желязкова. Но... оказа се се, че не съм.

10 години по-късно-да се оправя, да не спи, да не яде... не може да е юнакът що бозал 30 и кусур години. И се оправя - научи се да готви, да чисти, да пере, да глади....станах майка изедница, да се оправя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите