При мен очакванията са горе-долу постоянни, рядко има изненади (но се случват, наистина всеки "има моменти").
По линия на моето класово разсъждение, едно и също се повтаря:
- ниската класа е нестабилна, хаотична, възгледи отсъстват, има оцеляване; при нея е благодатната почва за фалшиви новини, конспирации, невероятни влияния върху мисленето и т.н. Винаги се "засяга" първосигнално, винаги е готова за нервни изблици, винаги е готова "да мрази до гроб", лупингите в настроенията са типични заедно с мнителността. Недостигът на интелект се компенсира от изобилие на емоция, а това пък води до самооценка за универсална експертност чрез чувства и усещания. Като цяло изгражда нетърпимост към високата класа.
- високата класа е стабилна, подредена, предвидима, има изявена търпимост, основана на "все повече знам, че нищо не знам", логиката преобладава над емоцията, интелектът намира чар в непознатото и новото, знания и любопитство към незнания изграждат и интуиция, хуморът е насочен не само навън, но и навътре към себе си, социалните контакти са всеобщи, а презрението към ниската класа бива прикривано. Към нея няма нетърпимост, тъй като ясно се осъзнава зависимостта от нея, но дотук.
|