В България правенето на чай е сведено до меткането на торбичката или чая в чашата, и правенето на безразборен микс от какво ли не.
В УК чай се прави по поне сто различни начина. Аз го обичам черен, което не значи черен като черен чай. Черен чай в Ук значи, не слагаш нито захар, нито мляко. Обикновеният чай се продава евтин, ползва се като салфетки, силен е и се пие по всяко време. За да се омекоти, понякога добавят мляко, но това е след като се запари, тоест торбичката или чая се запарват в каничка или директно в чашата за една-две секунди, не повече.
По ресторантите сервират чай от огромна кана, която побира поне 5 литра гореща вода, и една-две торбички такива чай, запарени за не повече от 1-2 минути за цлата кана. Представи си колко е силен чая.
В България ако купиш какъв да е чай, трудно ще направиш една кана повече от 1 литър с една само торбичка.
Ако говорим за китайски чай, това е друга история. Който в УК обича китайски или японски чай, обикновено купува специална каничка, която обикновено е много по- скупа (нещо като 30 паунда за такава специална каничка, понякога в каничката има цедка, вградена или не).
Обикновена каничка за чай не струва повече от 10 паунда, и няма къща без 10 такива канички, всякакви чешити. Чай се пие по всяко време, но си има и специално нарочено време, между обяд и вечеря, наречено чаено време, специално с цел да се подпомогне стомаха да смели храната от обяд и да се подготви за вечерено време.
Между другото, като дойдох тук, и бях поразена от приликата в традициите и навиците на май грейт гранд фадър, на който съм кръстена. Добре де, прадядо ми.
Той винаги държеше чай на печката, и слагаше обилно количество захар вътре, особено през зимата. Понякога добавяше коняк, особено ако беше настинал или вечерно време. Което тук го имат за грог.
Освен това, той обичаше картофи, печени на фурна или във въглени, които тук се наричат джакет потейтос и са национално ядене. Картофите се измиват, пекат се с коричките, и се сервират разцепени накръст с масло вътре и сирене, поръсени с варен боб в доматен сос , салата и всякакви други неща, ако искаш. Но маслото, боба и сиренето са кхм, традиционни ...
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|