Виждам, че си добронамерен и че искаш шефчетата и шефките да дават.


Пробвал ли си някога и ти да дадеш от себе си, преди да чакаш някой да ти даде на теб?


Знам и разбирам, че е много тежко.


Когато дойдох в УК, първата ми работа беше да си намеря работа и доходи да не съм гладна, и втората ми работа беше да си намеря приятели и среда.



Сега имам толкова много приятели, че не мога да разтегна 24 часа на 48 часа денонощие. Разбирам се с всички без изключение, и в момента бизнеса ми се вдига неимоверно.


Ако не си социален, само способностите ти не могат да те спасят.


Това, което виждам е, че полагаш усилия от години, но си се озлобил....може и озлобен да си дошъл от България, знам ли....


Със злоба не става. Виждам искреното ти страдание и усилията ти. Опитай да промениш личността си и да почнеш да се налсаждаваш на живота си, какъвто е. Сега, знам че изглежда абсурден съвет....но никога ли не изпитваш удоволствие да изпиеш едно прясно кафе рано сутрин, и да помиришеш прясната кафена миризма? невероятно е.....малкото щастие на дребните неща....и после лека полека да свалиш от себе си негативностите и да си отвориш очите за хубавото...и бенефитите сами ще дойдат при тебе....


В първите дни на пристигането ми в УК хванах няколко карти в ръце и понеже бях дълбоко неизвестна за никого тука, и имах много свободно време.....никой не ме търсеше, първите дни нямах работа....ей такива неща....и си намерих сама полезна работа да обикалям наоколо и да опознавам мястото, на което смятах да си построя нов живот....изпитвах неистово удоволствие да вървя по улиците и да си приказвам с хората

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите