Re: / Общества / Българи извън България / Българи в Европа

Аз не държа препарати в багажа, нема сми.

Пътуваме с всички екстри, и с дълготраен багаж + сандвичи и дринкс плюс малки дребни неотложни необходимости.

Пристигаме някъде, барикадираме хотел или апартамент, и се почва с удобствата. Инсталират се или се включват всички необходимости, в рамките на половин час се възстановява нормален живот и ритъм на живот.

После всеки си продължава с нуждите и нормалния начин на живот.

Какво ненормално има, не знам. Ама и мръсни дрехи не държим по куфари с месеци, това па нема как да стане просто.

Когато говоря за висок стандарт, имам предвид, че ние не си късаме от нормалния начин на живот, когато пътуваме. Ние не стоим мръсни или гладни, и търсим начин да си поддържаме елементарните нужди, без да режем от нуждите си. Това означава, че ако идем на ресторант, не мое да е секи селски по пътя, или поне да има високо качество храна. Ако искаме чисти дрехи, търсим перални услуги, ама ако има време да дочакаме услугата. Ако няма, търсим други услуги, ама това не значи, че ще носим едни и същи дрехи с дни и седмици, само и само да не перем.

Ей такива неща.

Примерно де.

Носим си всички глупости и дреболии. Не виждам реална причина да живеем на цигански катун. Искаме си удобствата, даже любимата възглавница. Даже любимия фотоапарат. Даже любимата шапка за слънце.

Каквото не може да се носи на отиване, се купува при пристигане, и нема шес-пет. Ако пък остане, се дава на който го иска, или направо се оставя по хотелските стаи, подарък за камериерката. Ма това не значи, че мръсни ще стоим, гладни ще ходим и ще носим десет дена едни и същи дрехи.

Само и само.

Това ми беше мисълта. Искаме си всички, подчертавам, ВСИчКИ удобства при пътуване или престой някъде, без значение какво.

И резултата е, щастливи хора. Скъсваме се просто