Съвсем различно е "училището" за възрастни или университета /особено магистърските и докторските програми/ от това за децата /тинейджърите.
Ако на тинейджъра не му наложиш авторитет и респективно учтива форма на обръщение , ще ти се качи на главата и няма да научи нищо, тоест, родителите му ще плащат за нищо. / Имам опит само в частни училища и колежи - не зная как е в държавния сектор/ . Децата, обикновенно, рядко знаят защо са били записани в съответния курс - най-често участието им е идея на родителите.
Докато при възрастните е друго - те са мотивирани. Следователно, основна задача на преподавателя е, да се приближи до студента и да разбере характера му, неговите нужди и възможности , така че да може да му помогне да овладее материала по възможно най-бързия и ефикасен начин. В този случай непосредственият контакт помага много. Същото се отнася и до магистърските и докторските програми на университетите. Там не попадат случайни хора - всички са мотивирани и следователно, колкото по "приятелско" е поведението на научния ръководител, толкова по-мотивиран и задължен да се подготви добре се чувства съответният студент.