|
Благодаря за милия поздрав да ти се връщат само хубави неща....
Ок, ще ти пиша там, но нека си се върна, че тука още ме гонят задачи и дъх не мога да си поема.
Имам да си оправям билета, да пиша писма, трябва да ме посрещнат, трябва да обясня кога пристигам, на доста хора, и в почивните дни ще ходя да видя роднините си. Задъхвам се....
Вероятно ще изчезна другата седмица, още не знам точно кога, не съм направила резервации и не съм задействала машината, и след случката с летището няма и да посмея да взема самолет, не че съм се затичала, беше гениално, че точно в дните на задръстването аз съм пътувала с кола насам.
От днес си имам новата си шофьорска книжка. Ще се моля да не се изпребия някъде, и да са по-малки глобите
Едва гледам от умора, а имам още толкова работа преди да си легна. Дано успея.....поздрави. Перла, ти си свестен, мил и много положителен човек. Благодаря ти за хубавото отношение. Тотална разлика на фона на онова малоумното малко над теб, дето продължава да се пени в пристъп на бяс и параноя, и е откачила на тема Роксана. Брех, убийца да бях, едва ли щяха така да ме преследват и да са толкова злобни .....но защо ли се учудвам. Ето къде е лакмуса колко си човек. В онова сивото, дето се плацика между ушите, а при някои хора няма и на върха на лабораторна пипетка, и стига само колкото да наподобят рефлекса на чукчето и коляното.
Айде, целуфки, и пак ще надникна, ма трябва и да разлея малко гореща вода след толкова кал днеска по улиците.
Хора, някой от вас да знае защо в България винаги има толкова кал и мръсотия? Не съм спирала да се чудя, откак съм се родила. Днес се прибрах в кал до уши, в буквалния смисъл на думата. Времето беше хубаво и топло, снега е почти разтопен, и калта е невероятна.....рядка, плацикаща, навсякъде.....всичко е омазано в кал и прахоляк.... не го разбирам......
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|