|
|
| Тема |
 Re: Емигрант [re: Gerylin] |
|
| Автор |
flyche () |
|
| Публикувано | 23.11.07 01:23 |
|
|
|
И аз така в началото (а и сега от време на време) бях много тъжна и ми бе адски мъчно за родителите и приятели, но и за България. Не напуснах страната с горчивина, тръгнах за приключението с намерението скоро да се прибера. Първите 3 години само разправях на всички тук, че няма по-красива и страхотна страна от нашата и наистина го мислех. И го разправях на англичани, французи, италианци и испанци, представете си колко нагло (и наивно) от моя страна?
Това, което се опитах да обясня е: историята, която учихме едно време вече е променена (учебниците гледат по друг начин на събитията), ценностите, в които сме възпитани вече са отречени, хората в България са по-други, места и гледки са различни, дори езикът ни се променя с нетипична за един език скорост. Понякога като срещна новодошли тук от България или чета в тоя форум имам чувството, че това не са хора от моята страна. И се чувствам като дърво без корен, паднала от Луната, емигрант и т.н.
А в определени моменти имаш нужда да знаеш (дори и подсъзнателно), че нещата, с които си израстнал все още ги има, дори и да са там някъде далече в Бг-то.
As simple as that!
| |
| |
| 
|
|
